Книгоиздаването в Унгария

На 7 март т.г. в Евробългарския културен център в София се състоя среща между български книгоиздатели и главния редактор на списание "Уй Форраш" г-н Имре Монощори. В срещата участва и директорът на Унгарския културен институт у нас г-н Дьорд Сонди. Тема на разговора беше системата за издаване на книги и литуратурни списания в Унгария. Накратко ще изброя някои цифри и факти от сферата на унгарското книгоиздаване. Там има четири основни източника на финансиране: Националният фонд (сега програма) за култура; фондация "Сорос"; фондация "Унгарска книга", фондация "Атила Йожеф" за културна и социална дейност.
Националният фонд за културата се осигурява от държавния бюджет. В него има 17 комисии, които разглеждат постъпилите кандидатури. Тези комисии се разделят на две - за литература и книгоиздаване и за субсидиране на списания. Със свой фонд разполага министърът на културата. Неговият фонд е разделен също на тези два основни дяла и прави впечатление, че и в двата броят на постъпилите кандидатури е равен на броя на получилите субсидия - 42 в първия и 15 във втория, равни общо на 271 722 щ. долара. С една дума, всеки, който е поискал пари от унгарския министър на културата, е получил. Общо от Националния фонд и от фонда на министъра за субсидиране са дадени 2 335 541 щ. долара (за 1998 г.).
За същата година частната фондация "Сорос" е отпуснала 998 589 щ.д. Дяловете за кандидатстване обаче са по-разнообразни. Освен за книгоиздателски проекти и списания, може да се кандидатства и за вестници, дебютни книги и издаване на чужди автори, преведени на унгарски.
Фондация "Унгарска книга" е институция към Министерството на националното културно наследство. Разполага с недвижимо имущество, с наемите от което увеличава възможностите си за субсидиране. Тя подпомага само издаването на книги, в това число и първи издания на унгарска художествена литература, първи книги на автори, преводи на унгарска литература, издавани в чужбина. За 1998 г. е отпуснала общо 290 047 щ.д. Фондация "Атила Йожеф" е фондация на Унгарската социалистическа партия. Тя подпомага и вестници, и списания. Субсидиите й са относително малки. Подлежащата за разпределение сума през '98 г. е 47 393 щ.д.
Националният фонд за култура се подчинява на специален закон и до миналата година се е попълвал от постъпленията от ДДС от такси - постъпления, чието контролиране е относително лесно. Миналата година обаче статутът му се променя. Той минава към парламента. Променя се и названието му - от фонд се прекръства на програма. Промяната е имала много противници, тъй като сега субсидиите са вече част от парламентарния бюджет, а това дава големи възможности за намеса на управляващата партия в разпределението им. Както и за засилване на влиянието на министъра на културата (Още от данните за '98 г. се вижда, че е финансирал всички, кандидатствали при него проекти.)
В Унгария освен с издателски проекти, за субсидии може да се кандидатства и с проекти за т. нар. литературни събития - панаири, промоции и т.н., както и за едногодишни стипендии (равни на една средна заплата) за написване или за превод на книга. Особено внимание се обръща на авторите, които издават за първи път книга, както и на преводите на унгарски книги на чужди езици (Фондация "Унгарска книга"). През последната година на други езици са излезли 38 унгарски заглавия. Субсидиите са главно за хонорар на преводача и рядко за част от издателските разходи.
В системата за субсидиране има дългосрочни субсидии - по план-проект за 3 години например с договори, кои заглавия се задължава да издаде издателството. Но издателят има право да иска субсидия и за всяка книга поотделно. Такива субсидии обаче получават 5-6 елитни издателства и ги използват за каквото те намерят за добре. Данъчни облекчения в книгоиздаването няма.
Библиотеките провеждат литературни четения и промоции също с помощта на субсидии. За попълване на фондовете си голямата библиотека в Будапеща и областните библиотеки получават пари от държавата. Друга форма за подпомагане е процентната система. Например, за закупена книга от 100 форинта през тази година, следващата година държавата отпуска 25 форинта за купуване на книги. В момента се обсъжда нов закон, който да дава възможност и на малките библиотеки да получават субсидии за попълване на фондовете си. Библиотеките сами решават кои книги да купуват. (Изключение има при работа с частни фондации като "Сорос" например, които определят кои заглавия да се купуват.) От унгарската държава, в случая от Министерството на културата, пари за закупуване на книги и периодика - унгарски - получават и 16-те културни центрове в чужбина. Като отпусканите суми са значителни.
Колкото до книгоразпространението, на него в Унгария се гледа като на бизнес и то не се подпомага финансово. А и различни други форми на подпомагане, например опитът Националният фонд да снабди с компютри книжарниците, са се натъкнали на враждебни интерпретации и са предизвикали възмущение. В Унгария не страдат от липса на книжарници, но книжарниците страдат от липса на складове. И затова взимат само книги, които могат да се продадат за 30 дни. Тиражът на книгите често е по неколкостотин бройки. Като цяло варира от 500 до 2000 екземпляра. Ниските тиражи (тираж от 20 000 например би бил по-евтин) и това, че разпространителите предпочитат скъпите издания, защото взимат по 40% (някои и по 50%) от продадена книга, предопределя високите цени на унгарските книги.
Списанията също излизат в малки тиражи - от 500 до 3000 бройки. Абонаментите покриват 1/3 до максимум 1/2 от тиража. Книжарниците приемат да ги продават. Непродената част обикновено е от 10 до 20% от тиража. Досега бракът не е бил унищожаван, а винаги се търси на кого да се подари. Например на унгарски училища в чужбина и др. Защото Унгария се грижи за своите 5 милиона унгарци (от 15 милиона унгарци общо), които живеят извън страната. Красноречив е случаят с едно списание, "много бедно" по думите на г-н Монощори, което издава по 10 книжки годишно, но само преводни текстове. То нямало база, на която да получи субсидия. Докато другите списания рядко публикували преводи, но затова пък текстове на живеещите извън пределите на страната унгарци. Изобщо за списанията, които достигат извън страната, както и за детските списания, се отделя отделен твърд процент от държавните субсидии.
Друго перо от финансирането от страна на Министерството на културата е дигитализирането на цялостното творчество на унгарските класици и носителите на престижни унгарски литературни награди. Иначе в бюлетина на писателския съюз периодично излизат обяви, които предлагат на авторите да предоставят безплатно произведенията си за публикуване в Интернет.


Ирина Илиева