Последният философ на идеализма

Сигурно малцина ще си отбележат наум датата трети април 2000 г. Всъщност на този ден преди сто и двадесет години е роден един от най-смущаващите философи на нашия век. Ото Вайнингер (1880-1903г.) остава в историята на идеите като чудноват юноша, написал величествен труд в една невръстна възраст и сетне предал се сам на смъртта.
Кой е в действителност Ото Вайнингер? Масовото съзнание го схваща най-напред като яростен антифеминист, отрекъл всякаква значимост на женското начало в мирозданието, сетне като вундеркинд - философски гений, стигнал до фундаментално познание за света, едвам прехвърлил двадесетата си година, най-сетне и като умопомрачен човек, внезапно сложил край на своя живот, изтъкан от противоречия евреин-антисемит, виенчанин, ала напълно чужд на виенския дух, модернист, отричащ модерността.
Сред големите приятели на Вайнингеровото творчество - литературни, философски, артистични - срещаме имената на Лудвиг Витгенщайн, Карл Краус, Август Стриндберг, Арнолд Шьонберг, Николай Бердяев, Хаймито фон Додерер, Емил-Мишел Чоран и много други. На обратната страна, сред склонните да принизяват делото на философа, фигурира някой си Зигмунд Фройд. Едно е безспорно - едва ли има човек, докоснал се някак до "случая Вайнингер" и останал безразличен към него. Тъй като обаче скандалните измерения на този живот и творчество винаги са надделявали над сериозните тълкувания и преценки, в лицето на Вайнингер нашата съвременност е поставена пред едно деликатно изпитание.
Дали да признаем у него великия моралист от ранга на Шопенхауер и Ницше, или да предпочетем да видим, както правят някои, още един "предшественик на фашизма"? Най-лесно е, разбира се, не докрай изясненото в историята на идеите просто да бъде погребано. Така се и постъпва. От позицията на съвременните нагласи и вкусове Вайнингер често се приема за своего рода "философски динозавър", чиито мисли не са нищо повече от едно историческо свидетелство за виенския fin de siecle. Тази позиция обаче е и най-подвеждащата, тъй като тя загърбва, а не решава същинския херменевтичен проблем "Вайнингер". Съществува обаче и друга. Австрийският философ Фердинанд Ебнер вижда у Вайнингер "последния метафизик" (тъй както Хайдегер у Ницше) и го нарича "наистина последен философ на идеализма", който ни разкрива самата същност на метафизиката. Във всеки случай, днес повече от всякога ние се нуждаем от един адекватен прочит на Вайнингеровото творчество. Сега, когато въпросът за мястото на жената в един (щем или не щем) радикално мъжки свят на много места се поставя с небивала острота, не би могло или поне не би трябвало да минем без преразглеждането на текстовете на може би най-значителния модерен метафизик на пола и сексуалността.
За съжаление обаче нашата съвременна читателска публика познава съвсем слабо творчеството на Вайнингер. На български език основното му произведение "Пол и характер" не е издавано в целостта на шестстотинте си страници от 1934 г. насам и представлява библиографска рядкост; а посмъртно излязлата сбирка от непубликувани приживе Вайнингерови произведения и фрагменти "За последните неща" изобщо не е превеждана на български. Да не говорим пък за трудовете на съвременни изследователи на Вайнингер, като Жак Льо Ридер, Норберт Лезер, Пол-Лоран Асун, Алън Джаник и др. Единственото следвоенно издание на "Пол и характер" (София, 1991 г., ИК "Ренесанс"), силно съкратено, прави ярко впечатление със своята нескопосаност. Подобни аматьорски публикации по-скоро отблъскват сериозния читател и способстват за маргинализирането на философа, отколкото да принасят някаква полза.
Впрочем при нас е вече налице един добре обмислен проект за публикуване на интеграл от текстове от и за Вайнингер, които да представят по-пълно и обективно този автор пред нашата културна общественост; дано проектът скоро да намери своето място сред издателските планове, тъй щото българският читател да се сдобие с тези текстове преди октомври 2003 г., когато светът ще отбележи стогодишнината от трагичната смърт на философа.


Атанас Гунов