Азаря Поликаров



Не, не бих могъл да говоря за академик Поликаров в минало време. Моят единствен учител и най-добър приятел продължава да съществува до мен. Живата му реч за предстоящи проекти, за завръщане към стари теми, за продължаване на философската одисея ми звучи по-актуално от всеки друг глас. Той ще бъде в умовете и сърцата и на десетките негови ученици по света, станали утвърдени философи, физици, логици и историци на науката в Лайпциг, Берлин, Бостън, Ерусалим, Тел Авив, Прага, Ереван, Хайделберг, Бремен, Варшава, Москва, Одеса, Минеаполис, Сидни...
Пред очите ми е постоянно неговата усмивка. Блага, дружелюбна, искрена, но и изразяваща вечно съпътстващата го самоирония. "Несериозната сериозност" е може би най-лаконичната характеристика на интелектуалното му съществуване. Идеите, в които се вярва, трябва да се приемат сериозно, но не чак толкова сериозно, че да се стопи необходимата критична дистанция към тях. И най-сериозната и дълбока идея може и трябва да бъде иронично погледната. Иронията и шегата за него не са отморяващи паузи в сериозното академично всекидневие, а необходимото средство срещу теоретичното индоктриниране и идеологическото манипулиране. Иронията и шегата са необходимите моменти на евристичното светоусещане. Неотделимите от вярата критическа ирония и самоирония превръщат онова, в което се вярва, в най-ценното за академик Поликаров - в евристична идея. Трябва да се вярва, че философията на науката не е спекулативно начинание, а вид наука, обединяваща хуманитарни, формални, когнитивни и исторически дисциплини. И все пак тази вяра не трябва да бъде чак толкова силна и категорична, че да се стигне до "натурализиране на епистемологията". Трябва да се вярва в невъзможността на какъвто и да било философски фундационализъм. Но в никакъв случай антифундационалистката вяра да не бъде толкова радикална, че да води към деконструкция на всяка философска теория. Трябва да се защитава плурализмът в науката, но не чак толкова страстно, че да се хипертрофират различията между теоретичните гледни точки във формата на концептуални несъизмеримости. Трябва да се приема сериозно тенденцията към окончателен отказ от глобален (есхатологичен) историзъм в съвременното научно, политическо и художествено мислене, но не чак толкова сериозно, че да се приветства възраждането на историческия релативизъм. Накрая, ученият трябва да вярва в идеологическата неутралност на обективното емпирично изследване, но не чак толкова ентусиазирано, че да превръща неутралността на позицията си в идеологическа догма.
В перспективата на несериозната сериозност академик Поликаров създаде своята евристична философия, която бе привлекателна за мислители, чиито възгледи иначе нямаха допирни точки. В началото на 90-те години използвах този факт като уникална възможност за съставянето на сборник със студии, посветени на 75-годишния юбилей на академик Поликаров, написани от видни представители на всички основни школи във философията на науката. Само неговото име - и това бе становище на професора от Бостънския университет Робърт Коен, съсъставител на сборника - можеше да обедини в едно издание усилията на такива корифеи на съвременната философска мисъл като Николас Решер (американски прагматизъм), Патрик Хийлън и Бабет Бабич (феноменологична философия), Ром Харе (британски реализъм), Петер Яних (немски конструктивизъм), Ерхард Шайбе (логическа философия на физиката), Джоузеф Кокелманс (херменевтична феноменология), Роналд Гире (холистичен структурализъм), Клифърд Хукър и Уийлям Херфел (австралийска школа на реализма), Хауърд Санки (аналитичен реализъм), Манфред Щьоклер и Ефтихиос Битсакис (научен реализъм), Владислав Крайевски (Варшавска школа във философия на науката), Ладислав Тонда (един от последните представители на неопозитивизма), Джоузеф Агаси (критически рационализъм), А. Уьомов (руско-украинска школа на системните изследвания), Фридрих Рап (аналитична философия на техниката) и други. Написах тези редове и си представих реакцията му. Първо, самоироничната усмивка. После репликата: Е, след като и прагматисти, и херменевти, и структуралисти, и феноменолози, и позитивисти, и реалисти ме взеха толкова насериозно, очевидно, аз не съм бил достатъчно критически несериозен към възгледите си. И накрая шеговито ще ми каже: Вземи напиши нещо по-човешко, т.е. нещо по-несериозно.

Димитри Гинев