Малкото радио
и малкият човек


Огромното количество радиостанции би трябвало да гарантира плуралистично и различно представяне на обществените групи в този тип медии. Предполага се, че наличието на толкова много канали е направено за аудиторията, всеки член от която да намери своята ефирна ниша за интересите си. Колкото по-регионално, квартално и малко е дадено радио, толкова по-близко би следвало да е то до конкретния слушател. Дистанцията между тях ще да е минимална, общите им теми - значителни, а разговорът - непосредствен.
За нашите радиостанции теорията не само няма нищо общо с практика, но е и напълно променена. Като обърната ръкавица, за която вече не е ясно на коя ръка точно да се сложи. При нас колкото по-малко е едно радио, толкова по-невъзможно е "малкият" човек да попадне в него. Оказва се далеч по-лесно в полезрението на програмата да влязат "големите" хора - политици, шоузвезди и конюктурни личности. Още по-безболезнено влизат чуждите свръхперсони, било чрез пренаетите от вестниците жълти хроники или, в краен случай, Интернет. Те заемат почти цялото ефирно пространство, защото като правило се предпоставя болезненият слушателски интерес към тях.
Дори афиширащите се като специфични радиостанции, разчитащи на аудитория с точно социологически определени параметри, всъщност не отговарят на потребностите й. Малкото радио няма мощен финансов ресурс да изпълнява иначе смело предначертаните цели. Затова много по-евтино "минава метър" с информации, за които не експлоатира труда на репортери и техника. Водещият си прочита новината от вестник, стара книга, случайно попаднал бюлетин или самостоятелно изкована от него самия история и ангажиментът му приключва. Колкото по-значим е героят в информацията, толкова по-застрахован се чувства водещият в избора си на темата. Понякога то не си дава сметка, че целевата му аудитория се интересува повече от себе си, отколкото от "Оскар"-ите. Политиката на радиото не винаги е ясно сведена до знанието на конкретните й реализатори и оттам тръгват разминаванията и множеството гледни точки за съдържанието на радиопрограмата. Още по-очебийно става недоразумението, когато журналистът не познава аудиторията, не знае или не разбира интересите й. На него може да не са му никак занимателни проблемите, които вълнуват слушателите му, и да се отнася пренебрежително към тях. И тъй като той държи ефира, да не им дава път.
Проблемът не е само в конкретните радиостанции и журналистите им. Силното концентриране върху програмите на БНР, които пред всички и за всички са длъжни да включват "малките" граждани, доведе до лошо разпределяне на пазара за малките радиостанции. Те вече са намерили, но все още не са назовали своите аудитории. А именно в тях би трябвало да намерят място за оглеждане "обикновените" хора. Това не е популистко схващане, а шанс за оцеляване в изострената конкуренция. И начин малкото радио да има конкретно, запомнящо се и различно лице пред останалите.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато