Юбилейната изложба на Райна Рачева
(21 март - 2 април т.г., галерия "Шипка" 6 в столицата) представя цялостен обзор на досегашния творчески път на бургаската художничка. Показани са главните жанрове, в които тя е работила - портрет, пейзаж, натюрморт - а също и образци от ръководената от нея детска школа по мозайка.
Както и при други подобни големи ретроспективи, цялото е по-голямо от съставните си части. Отвъд собствените си художествени качества образите се сглобяват в светогледни послания - в случая непреднамерени, но отстоявани с тиха и упорита категоричност.
Това най-ясно личи в портретите. Самият подбор на лицата очертава един ограничен кръг - собственото семейство, главно децата в различните периоди на израстването им, после внуците, приятелки и близки. Без да е декларативен, този подбор, както и художественият стил в самите картини излъчва една патриархална и семействена йерархия на ценностите, една непроповядвана, но последователно отстоявана целомъдрена нравственост. В едно бурно променящо се време, пълно с драматизъм, Рачева съзнателно отказва да се промени. За нея изкуството е нещо като спасителен оазис в един получен в наследство свят, който тя винаги изобразява реалистично и винаги откъм по-добрата му страна, и който трябва да бъде съхранен.
Същото - макар и в по-иносказателна форма - се съдържа и в пейзажите. С изключение на един охридски цикъл те са все от Бургас, от морето, от откритите пространства с високо небе на неговите околности. След като е нарисувала близките, Рачева се обръща към близкото. Със същия топъл, сдържан, белезникав бежово-розов въздушен колорит.
Пак в същите цветови гами са решени и натюрмортите - без изключение цветя. Сякаш най-характерни за художничката са сухите цветя - образ на една носталгия, но и едно противопоставяне на смъртта, една полу-победа на тихата красота.
Обособено място в изложбата заемат 20 мозайки от детската школа, която Райна Рачева създаде и разви в Бургас. Високите им качества са отдавна всепризнати у нас и в чужбина, и представят важна самостоятелна тема. Но те имат задължително място и в ретроспективата на авторката, защото са неотделими от личното й творчество. От една страна, личността и светогледът на педагога неминуемо се отразяват в творчеството на децата. От друга страна, самата работа с децата е част от призванието на художничката, която заедно със съпруга си стенописецът Енчо Рачев заема особено важно място в художественото възпитание на Бургас - вече повече от три десетилетия.
Юбилейната изложба на Райна Рачева съвсем естествено гледа в двете посоки - ретроспективно към миналото, за да извлече пътя на един изграден художник, и перспективно към бъдещето на едно зряло творчество, обърнато към ближното и към ближните.

Георги Тодоров