Какво е
да си швейцарец
От 18 до 23 януари 2000 г. в Солотурн за 35-ти път се проведоха Кинематографични дни. Така организаторите упорито наричат Фестивала на швейцарското кино. Твърдят, че разликата с кинофестивал била съществена - в полза на Дните, естествено. Ако фестивалът кани в състезателната програма само филми на видео и лента, дните предоставят възможност за откривателство на всякакви произведения, посветени на определена тема или, както в случая, произхождащи от конкретна географска област. Тази година бяха показани 230 заглавия. Дори самите швейцарци оценяват изминалата 1999 като богата за родното им кино. В Солотурн бяха представени 15 пълнометражни игрални филма, 35 документални и експериментални, 27 игрални късометражни, 14 късометражни документални, 9 анимационни и 3 заглавия, в които Швейцария е миноритарен копродуцент. Имаше и паралелни програми: на отделни филмови училища, телевизионни канали и просто чуждестранни филми...
"Сбогом, роден бряг" на Отар Йоселиани попада в програмата за копродукции с швейцарско участие - ефирен и плътен, фин и реален филм, изпълнен с фантазии и фантасмагории. Когато винаги си бил богат, смяташ, че щастието е в бедността и само тогава можеш да бъдеш свободен и безгрижен. Когато пък си много беден, вярваш, че животът на богатите е вечен празник - ядат и пият, когато и каквото си поискат, и красавици се влюбват в тях... Филмът сменя местата на богати и бедни, за да покаже, че това хич не е забавно, ами си е направо почти едно и също.
Освен сюжета, сътворен с размах и без задръжки, Йоселиани предлага и великолепна визия - като емблема на филма остава образът на марабуто - птица презрителна и безцеремонна, елегантно прекрачваща граници и предели. Филмът е изграден върху клишета, абсолютизирани и доведени до ново значение - и в образите, и в ситуациите, и в решенията, те са тъй добре използвани, та чак ни стават мили - старият аристократ-похотливец и пияница, невярната съпруга, отдадена на бизнеса и бизнес-партньора, бунтуващият се млад човек, който крие произхода си, за да не го отхвърли улицата. И както навсякъде при Йоселиани, и тук - ирония, самоирония, смях през сълзи, черен хумор, гротеска...
В международната програма от късометражни филми изборът беше толкова голям, че ще се спра само на най-впечатляващите. "Десерти" - сценарий и режисура Джеф Старк, а на екрана - Юън Макгрегър. Широка, пуста плажна ивица, някъде между морето и северното небе. Човекът пресича плажа, приближава се към камерата и намира нещо, което му харесва - десерт. Иска го, взима го, има го. И се оказва сам в ролята на десерт. Черна миникомедия за свръхестествените последици от алчността. "In Vino Veritas" - шантава история на режисьора Маноел Гомес. Пияна двойка се забавлява, като кара лудо автомобил. След поредица инциденти ги спират полицаи - и не вярват на очите си - на всичкото отгоре шофьорът е сляп! Абсурдна история с бунюеловски привкус. "Феновете" на Франсис Дюке, или "преувеличавам, за да бъда разбран", както казват французите. Известният тв-водещ Бруно закъсва с колата си някъде в затънтената провинция. Приютява го любезно селско семейство, фенове на телевизията. Доста бързо става ясно, че вниманието, с което обграждат гостенина, ще го задуши - пред селските стопани семейство Адамс изглежда невинно като Снежанка. Затворникът е принуден да яде, да пие и да обича дъщерята на семейството, което по никой начин не изпуска невероятния шанс да си има вкъщи жива телевизионна звезда. Кошмарът за Бруно свършва, когато друга тв-знаменитост го замества... Безмилостен сарказъм и гротеска.
През швейцарските филми в Солотурн почувствах осезателно каква е рецептата им за успех - киното е младо, обърнато към хората и техните днешни проблеми. То говори техния език, смее се и плаче с тях, то е чисто и ясно, знае какво иска да каже и на кого. То е живо и жизнено, защото е свързано със своя зрител.
Най-прославеното име в швейцарското кино Ален Танер се представи с "Йонас и Лила, до утре" - ехо на филма от 1976 "Йонас, който ще бъде на 25 г. през 2000". В новия Йонас от първия филм е наистина на 25 г., завършил е киноучилище и се е оженил за африканката Лила. Филмът е нещо като "малък разказ за бъдещите времена", в който, освен главните герои, се намесват перипетиите на Лилиния баща-комарджия, възрастният кинаджия Анциано, духовна опора на Йонас, който напуска живота, "без да иска" по свое желание, руската актриса Ирина, прехвърлена на Запад като свежа плът (в ролята - младата българска актриса Натали Дончева!), руска мафия, мутри... Надявам се повече зрители да могат да видят филма в рамките на V фестивал на Европейските копродукции, където Националният филмов център планира да включи Панорама на новото швейцарско кино с най-доброто от последната година, а то не беше никак малко.
В рамките на фестивала се проведе и церемонията по връчването на Швейцарските годишни награди за кино. За първи път тази година към традиционните конкурсни категории - късометражен филм, пълнометражен игрален и документален филм - се прибавиха награди за най-добра женска и мъжка роля.
"Внимание, зли кучета" на режисьора Франсоа Кристоф Марзал донесе наградата за най-добра женска роля на Делфин Ланца за ролята на Лорет - студентка, прилъгана от избягалия от затвора гангстер Франк. Той е преследван от частния детектив Алекс - токсикоман, привърженик на ирационалните методи на действие. Франк се крие при Лорет, прелъстява я, убеждава я да му стане съучастничка в нови обири и ... не може да я спре. И тук мутри - малки и големи; племенникът-идиот на "капо ди тути капи"; отрязани кутрета като наказание за невърнат дълг; митоманка, която се превъплъщава в различни роли, записва се на видео и изпраща касетите на различни адреси с цел изнудване... И сред тях - крехката и нежна Лорет, която в края подрежда всичко по местата.
"Без кафе, без телевизия, без секс" е великолепен филм на Ромед Видер, дипломирал се в Женевското филмово училище през 1996. Историята на 27-годишния Арно, който живее в Женева, е типичен съвременен разказ. Най-добрият му приятел Маурицио е получил швейцарско гражданство чрез фиктивен брак. Само че иска истинската му приятелка, французойката Нина, да дойде да живее при него. За целта Арно е убеден да сключи фиктивен брак с Нина. Сигурен и в двамата, Маурицио заминава за няколко дни - та да могат Арно и Нина хубавичко да се влюбят един в друг. При връщането си Маурицио е неприятно сюрпризиран с раждането на една нова връзка - няма как, този възел ще трябва да си го развързват те тримата. Във всеки случай режисьорът демонстрира великолепен усет за кино и чувствителност към днешния ден, филмът се гледа леко и е изпълнен с най-естественото чувство за хумор и самоирония, които съм виждала напоследък.
Освен честото присъствие на мафии във филмите, друга особеност на фестивала бяха творбите, съставени от кратки новели на различни автори. Само по себе си това не определя качество - "Празнични истории" представлява пет двайсетинаминутни игрални новели, обединени от празника на виното във Веве, чието реално провеждане става фон, декор и отправна точка за разказите на петимата автори. Те ми се видяха неравни и малко излишни на фона на чудесни филми, построени на същия принцип, като документалния "ID Swiss" например.
"ID Swiss" е моето пристрастие - той изразява най-добре характера на фестивала в Солотурн. Седем режисьори представят по свой начин и със свои средства какво е според тях да си швейцарец. Те са различни по произход и възглед за живота, обединява ги идеята на продуцентите Вернер Швайцер и Самир. (Филмът на Самир "Вавилон 2" беше част от Фестивала на Швейцарското кино, организиран от НФЦ през 1997 в София и Варна.)
Чрез своя малък епизод всеки от седмината предлага личната си субективна визия на третираната тема. Филмът не теоретизира, нито поставя етикети - той просто отразява състоянието на духа на едно градско поколение. В контекста на семейството или професията всеки от седмината е изпитал необходимостта да се интегрира към култура, която му е била чужда. "ID Swiss" се различава от другите документални филми по свободната си форма, но това не го отпраща в крайността на експеримента или неразбираемостта. За всички в него е важно филмът да достигне и да бъде възприет от най-широка публика. Авторите му са предпочели да снимат с малки дигитални камери, за да могат да работят бързо и независимо. Не се страхуват нито да задават въпроси, нито да получават отговори. Някои дори поставят мизансцен, включват се и те самите като актьори. Оттук и чудесната свежест на филма.
Камал Мусале е половин индиец по баща - в новелата си той изследва романтичното проникване на две култури чрез приготвяне на ястие, включващо продукти от двете страни. Ваге Джордж е израсъл в Кайро, в Швейцария го довежда любовта. Остават му 582 дни и 14 часа, докато бъде натурализиран и той си задава въпроса "Как се става истински швейцарец?". Ваге Джордж опитва да открие с ирония отговора, като интервюира например портиера на своята жилищна кооперация в Цюрих. От него разбираме, че проблем няма, защото той, Ваге Джордж, не е нито черен, нито жълт, а бял - ако беше цветнокож, виж, тогава работата щеше да е сериозна...
Кристиян Дави тръгва от презумпцията, че пропастта между поколенията е почти толкова дълбока, колкото и тази между различните култури. Затова той изследва взаимоотношенията в старческия дом, ръководен от майка му, където е прекарал част от детството си. Няколко години по-късно се връща там и открива, че някои обитатели са нещастни - общността ги е отхвърлила, а и те са се затворили и сами се изолират. Служителите, главно чужденци, са сигурни в едно: когато остареят, ще живеят със семействата си. На въпроса не ги ли притесняват постоянните оплаквания на някои от питомците, отговорът е, че щом се оплакват, значи не са толкова зле, имат дух и воля за живот. Позната позиция. Фулвио Бернаскони е италиански швейцарец, който досажда на своите близки и приятели с въпроса от кой отбор да бъде на мача Италия-Швейцария. Различните отговори дават само един извод - въпросът няма еднозначно решение. Надя Фарес е дете на египтянин и швейцарка. От години тя си води нещо като филмов дневник, запечатвайки на лента живота си. Прекъсвано от посещения при роднините в Египет и в Швейцария, резултатът е завладяващо пътуване през времето, страните и културите. Швейцарската й баба обобщава: "Корените ти са навсякъде, като бурен си". Стина Веренфелс е израсла като протестантка - в Гърция, Испания, САЩ и Швейцария. Живяла спокойно до деня, в който се запитва дали не е еврейка. Иронично и сериозно, режисьорката изследва критериите за принадлежност към еврейството. Кое е определящото - формата на носа, къдравите коси или нещо друго? Томас Тюмена е от Цюрих, но 6 години е учил в Романска Швейцария. Неговата новела изследва дълбочината на различията между немска и френска Швейцария, конфликт почти с мащаба на гражданска война.
Тези седем малки филма са споени със статистическа информация. Дебело подчертан е изводът: без чужденци Швейцария ще изчезне. През 1998 г. 27 на сто от новородените в страната не са швейцарски граждани. Едновременно със страха от наплива на чужденци, на швейцарците им е ясно, че без тях държавата им отдавна не може да функционира. Любопитно - в Швейцария смятат, че в страната живеят между 80 000 и 200 000 евреи. Всъщност швейцарските евреи са едва 17 600. Авторите на "ID Swiss" се гордеят с Дюренмат и използват като мото думите му: "Швейцария е експеримент, който не бива да бъде прекъсван".
Ирина Канушева

Пътуването се осъществи със съдействието на фондация "Pro Helvetia".
Награди за швейцарско кино '99

Най-добър игрален филм - Отвлечи ме, реж. Леа Пол

Най-добър документален филм - Schlagen und Abtun, реж. Норберт Видмер

Най-добър късометражен филм - Откраднатият баща, реж. Есен Изик (бе показан в програмата на Фестивала на младото кино в София през м.г.)

Най-добра женска роля - Делфин Ланца във "Внимание, зли кучета" на Франсоа-Кристоф Марзал

Най-добра мъжка роля - Стефан Зюске в "Силни чувства" на Кристоф Шертенлиб.