Страх от мрежа

Бургаската кабелна телевизия "ТВ микс" е
по-мъничка в сравнение с другата бургаска - "СКАТ".
Тя е по-взряна в собствено телевизионното си битие, опитва да бъде по-встрани от патосите и тегобите на местните партийни боричкания; старае се, доколкото е по силите й, да бъде не пропагандатор, а ретранслатор на различните политически послания, да се отстранява от злобата на пристрастието, да е обективна и еднакво-пропорционална в образите си (доколкото, естествено, може да се говори за обективност при медиа, каквато и да е тя). Телевизия без големановски претенции, търсеща с много усилия скромното си място под зрителското слънце.
Разказвам всичко това като едно своеобразно пояснение към скандала с "мистичната" фирма "Кейбъл България" и забъркването на по-малкия бургаски кабел в него. Изведнъж се оказа, че той е включен в подривна конспираторска мрежа, "сатанински" крояща деструкция и сваляне на правителството. Пред очите ни бе начертан пореден план "Клин", където решаващата роля бе отредена на съграждането на зловеща телевизионна паяжина, която да улови фатално демократичните усилия на сегашния кабинет. Заработи много познатият инстинкт: "Който не е с мен, е против мен"; и една рутинна търговска операция за спасяване и оцеляване бе провидяна като пъклен заговор с национални мащаби. България за сетен път показа, че в нея всеки опит за обективност и безпристрастност е подозрителен и съмнителен.
Организирането на кабелите не е прецедент: добре известен е ръководеният от Бойко Станкушев тв синдикат НОКО, но за пръв път този процес бива обявяван за тъмен и опасен. Разбира се, начинът на структурирането е различен: НОКО е изграден повече на профсъюзен принцип, докато "Кейбъл България" действа въз основа на икономически реалности. Така или иначе, и двете начинания целят едно - оцеляване. Няма съмнение, че пред нароилите се по време на прехода множество регионални телевизии (в сборника "Медии и преход" Боряна Димитрова ги изчислява на около 200) дилемата е пределно жестока в своята категоричност: или окрупняване в мрежа, или бавно и мъчително агонизиране до неизбежния фалит. За рекламодателите например никак не е безразлично колко региони покриват техните послания - един или повече.
Подобна логика вероятно е водела "мистичния" "Кейбъл" и "ТВ микс", за да сключат вдигналия толкова много шум договор. Но не тя е интересна, нито пък самият договор, а тъкмо вдигналият се шум. Той е симптом, че: това, което през '97 като зряла круша падна в ръцете на днешните управляващи, вече им се изплъзва. Няма българин, който да не разбира, че тогава те яхнаха едно народно въодушевление, дало им огромен символен кредит на доверие. Този взет назаем капитал обаче днес е на свършване, ето защо в момента остава едно - ако не можем да си го възвърнем, поне да попречим да бъде присвоен от друг. Акция за запушване на пробойните. Оттук "стандартната" "бесовщина" спрямо "митичната" конспиративна "телевизионна мрежа": страхът от нея е предизвикан не толкова от неправомерността на търговско-финансовите действия (само те да бяха в китната ни родина - с мед да ги намажеш), а от опасната липса на контрол върху един от създателите на символния капитал - телевизията. И макар че изплъзналото се медийно пространство не е чак толкова голямо, превантивността е задължителна: кой знае, сега в Бургас, скоро и в други градове. Страх власт пази...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин