Вазов - това не е
само литература


От името на своето поколение Константин Константинов казва, че да говориш за Вазов, това е "все едно, че разказваш за себе си". Но още преди това, към изказване в същия дух Йордан Йовков прибавя съмнението, че сега младите не четат автора на "Под игото" "тъй както ние едно време". И действително, същото историческо развитие, което постепенно преодолява несправедливите естетически или идеологически предразсъдъци по отношение на епохалното литературно дело на Вазов, от друга страна неизбежно го отдалечава в редица отношения от новите поколения.
И точно в това виждам отговорната задача на днешната литературна история и критика (а не на последно място и на българското училище), които не бива да позволят това отдалечаване да се превърне в отчуждение. Защото Иван Вазов - последният възрожденец и същевременно първият професионален писател в нашата култура - създаде художествен национално-исторически космос, който не е само литература от най-висок разряд, а и хранител на историческа памет и обединяващи обществото духовни ценности, неразривно обвързани с изграждането на нашата национална идентичност.
И това превръща Вазов в послание, изискващо постоянно обновяващи живота му прочити. Широкообхватно послание на миналото към бъдещето, на дедите към потомците и на българина към света.

Милена Цанева





150 думи за Вазов

До 27 юни 2000 година, когато ще празнуваме 150 години от рождението на Иван Вазов, "Култура" ще публикува по 150 думи на българи, които имат отношение към Патриарха на българската литература.