Йес в София

Когато преди около четири месеца Бил Бръфърд подложи на изпитание чисто естетическия критерий на българския слушател, си помислих, че надали ще имам възможност за друг подобен допир до онези музиканти, чийто експериментаторски дух през 70-те доведе до коренна промяна във възприятията на рок музиката. А и той тогава заяви: "Креативната атмосфера на онази епоха няма да се повтори никога". И така, между скепсиса и удоволствието, между голямата надежда и пълното безразличие, между знанието и невежеството дочакахме "Йес" - групата, която не само сътвори някои от шедьоврите на прогресив рока, но и изгради това отношение към музиката въобще и към начина на създаването й, което утвърди рока като едно от най-значимите явления в звуковия атлас.

Джон Андерсън - вокал, Крис Скуайър - бас, Стив Хауи - китара, Алън Уайт - ударни, Били Шърууд - китара, и Игор Хорошев - клавишни. Това са музикантите, превърнали 27 март в изповед. За мен изводът се оформи още в първите минути - това е концертът, който в най-голяма степен ще претендира за музикално събитие на 2000 година.
България е само една от многобройните спирки по магистралата, по която се движи турнето на "Йес", представящо музиката от последният им и съвсем свеж албум "The Ladder". Но престоят им тук се прерасна в празник за нас или не... по-скоро в изживяване.
Не искам да гледам назад в годините. Оставам в тези близо сто минути насаме с "Йес". Успях да се докосна до всички онези неща, формирали отношението ми към формацията не само от последните им проекти, а и от фундаменталните им албуми от 70-те години. Драматургичността при тях прелива от чистата музикална тъкан към цялостния спектакъл, изграден от композиции, включени в "The Ladder", между които "Lighining Strikes", "Face To Face", " The Mesenger"," Homeword" и по-ранните с любимата моя "And I And You". Тук е и характерният музикантски, артистичен усет, подложил се на кръвосмешение с интелекта, тук е безмълвната символика, провокираща мисълта и емоцията, невероятната освободеност в отношението им към света и изкуството. И онзи незабравим момент в началото на бисовия миниконцерт - Стив Хауи под светлините на прожекторите заедно със звука на акустичната си китара. Не посягам към анализа в това си писание. Споделям само отделни моменти от многобройните си впечатления. Между тях са и огромното ми удовлетворение от Игор Хорошев, който е с "Йес" от 1997 г. и съзидателно е продължил откритото от Рик Уекмън и Патрик Мора. Удоволствието от Били Шърууд - другият сравнително млад член на "Йес" и истински съмишленик на идеята "Йес". Благодарността към случая, че успях да видя и чуя "на живо" Джон Андерсън, Алън Уайт и Крис Скуайър. ... заедно с няколкохилядната публика почувствала и сравнила Зимния дворец с храм!

Цветославия Бахариева