Държавният антисемитизъм - мнозинството и малцинството
Eсента на 1940 г. Третият райх е установил владичеството си над голяма част от континента. Англия е подложена на жестоки въздушни удари - готви се десант на острова. Но народът й издържа на изпитанието. Докога ли? Отчаяната съпротива обезсърчава Хитлер, който пренасочва главния си удар към Изток: да се смаже първо Русия, след което и Англия ще е по-достъпна. В дълбока тайна Хитлеровите щабове почват подготовката на плана "Барбароса".
България е в състояние на еуфория: не участва във войната, освободена е Южна Добруджа, германо-съветският пакт се възприема като закрила срещу болшевизма - главната опасност за управляващите, подобряването на българо-съветските отношения се съпътства с все по-явно приспособяване към Райха. Тактиката на цар Борис - безспорният разпоредител с българската политика, е: отстъпки пред Райха по въпроси, които се смятат второстепенни, в името на главния - България да остане настрана от войната. Укрепва се безпартийният режим, ликвидират се остатъците от демократичните права и свободи, избира се Народно събрание, което през следващите четири и половина години безропотно ще служи на управляващите. Явяват се обаче непредвидени обстоятелства, които поставят на изпитание избраната за спасителна линия.
В края на септември е подписан Тристранният пакт от Германия, Италия и Япония. България е поканена да влезе в него. Едновременно пристига писмено предупреждение от английския крал - срещу отклонение от неутралитета. В края на октомври Мусолини напада Албания, разчитайки на българско съучастие, което му е отказано. Италия се оказва в критично положение, което налага намесата на Вермахта. До този момент, ангажиран с подготовка за кампания на Изток, Хитлер предпочита спокойствие на Балканите. При създадената ситуация не бива да допусне заплаха от десния фланг за готвената антисъветска агресия. Съдействие на Италия може да се окаже най-вече през българска територия. В средата на ноември в Берхтесгаден лично Хитлер кандардисва царя да се включи в Тристранния пакт. Той отклонява или по-скоро отлага отговора, като се позовава на военна неподготвеност и възможни усложнения със съседите. Хитлер го оставя да обмисли докъм края на зимата, когато - предупреждението е недвусмислено - Вермахтът ще нахлуе в България като неприятел или съюзник. Към пакта се присъединяват Румъния, Унгария, Словашко. Отсъствието на България прави силно впечатление в света и се обяснява със съпротивата на Борис.
В София царят трябва да се срещне с незвания генерален секретар на Наркоминдела (съветското външно министерство) Аркади Соболев, който пък носи проект за българо-съветски пакт за взаимна помощ. Това е най-нежелателната перспектива за Борис. Предложението е отхвърлено безусловно. То затвърдява убеждението на царя, че срещу съветската опасност може да се осланя само на Райха. Не се оправдават очакванията му, че с отстъпки ще отклони откритото съучастие във войната. Пристъпва се към преговори за присъединяване към Тристранния пакт, което означава скъсване с неутралитета и въвличане във войната на страната на хитлерофашизма.
Точно по това време в Народното събрание са внесени законопроектите за защита на нацията и за организация на българската младеж.
Законът за защита на нацията (ЗЗД)* е едно от най-значителните предзнаменования за преминаването на България на позициите на хитлеризма в условията на бушуващата война. Той е насочен срещу еврейското население - само за прикритие са добавени "противонационалните прояви" и "тайните организации". Подготовката му започва и завършва преди демаршите от Берлин и Москва, за да докаже тезата на царя, че участието в пакта не е нужно, след като българската политика се приспособява към германската и я обслужва. При променените условия, когато влизането в пакта става конкретна задача, приемането на закона е част от приравняването към Райха, конкретно в областта на антисемитската идеология и практика. В това отношение царят не се стряска от реакцията на творчески съюзи, изтъкнати учени, писатели и политици, която изразява преобладаващите настроения сред българската общественост; не го насърчават и раболепните декларации на казионни и полуказионни организации в подкрепа на законопроекта. Той действа според разбиранията си за държавен и личен интерес.
Докладчик в парламентарната зала по законопроекта е адвокатът Дочо Христов, който след три години ще получи поста външен министър. Според него страната се нуждаела от законна защита срещу международни, тайни или поддържани от чужбина организации, които били в състояние да станат проводници на противонационална политика, както и от защита срещу еврейството - чуждо на българския народ. За реален противник се смята комунистическата партия, ала в този момент дейността й е ограничена от германо-съветския пакт, пък и срещу нея действа неотмененият от 1924 г. Закон за защита на държавата. Визираните в законопроекта международни тайни организации не представляват никаква заплаха. Част от самите министри доскоро са били масони. Съществена част на законопроекта е дял втори, озаглавен "За лицата от еврейски произход". Еврейството, наброяващо 50-ина хиляди, не участва в управлението, няма видимо присъствие в духовния живот, а влиянието му в икономиката е тенденциозно преувеличено (точно по това време Германия заема командни позиции в българското стопанство). На народа са били чужди ксенофобски и особено антисемитски настроения, въпреки че в навечерието и началото на войната съвсем тесни кръгове подражават на хитлеристката мода.
Докладчикът аргументира законопроекта с примера на други народи, наложили вече принципа на "великия и свещен национален егоизъм" и с историята, като се почне от гоненията след смъртта на Христа и се стигне до лорд Дизраели Биконсфилд и Ньойския договор, за да докаже вредата, нанесена от евреите на България. След доклада му почват пренията, тон в които дават депутати от мнозинството. Повечето обаче мълчат и гласуват. Сред тях и подпредседателят на парламента Димитър Пешев, който през пролетта на 1943 г. ще е инициатор на апела към царя срещу депортацията - следствие от антисемитското законодателство. Той не изразява отношение и на 19 ноември, когато ръководи парламентарното заседание.
Ето накратно изказванията.
Според Димитър Андреев еврейският въпрос у нас е преди всичко икономически, а след това политически и държавен. И все пак набляга върху политическото и държавното му значение. Евреите били естествен съюзник на Англия (спрямо която България е все още неутрална и поддържа дипломатически отношения) и противници на политиката на неутралитет, която Лондон поддържа срещу тенденцията за съюзяване с райха. Одобрявайки законопроекта, той иска допълнителни ограничителни мерки. Д-р Атанас Попов окачествява като неоснователни подозренията, че законопроектът се внася под чуждо внушение - той бил необходим на българската държава, за да се отбранява от чужди елементи. Не бивало да се проявява повече толерантност спрямо евреите - заключава лекарят-депутат. Крум Митаков, осъждайки защитниците на евреите, се препоръчва за потомствен антисемит: още когато Хитлер бил детенце, баща му предлагал подобни ограничения. По тази линия брат му вероятно ще заслужи министерски пост.
Тетевенският представител Иван В. Петров, минал през Демократическия сговор и Цанковото движение, депутат и в предишното Народно събрание, дисциплинирано следващ правителствената политика, по антисемитското законодателство ще заеме самостоятелна и хуманна позиция. Той намира несъответствие между мотивите и постановленията на законопроекта: предлагат се мерки за защита на държавата и в същото време се заявява, че рядко има така чиста нация. Нима е недостатъчно съществуващото законодателство, за да се справя правителството с тайни международни организации? - пита той. Напомня изказването на Мушанов, че едва през 1938 г. е утвърден уставът на масонската ложа, а след две години се предлага разтурянето й, без да се приведе нищо конкретно освен хули и клевети срещу почтени хора. Нищо не остава необругано в тази страна - с болка казва Петров. Той не вижда необходимост от закон, който ще прокарва противно на конституцията отношение към български граждани. Не ще разрешим този въпрос както в Германия - подчертава той; изобщо при наличието на конституция не може със закон да се лишат от права български граждани. "Ако системно нарушаваме конституцията, с това подписваме присъдата на народното представителство" - далновидно предупреждава депутатът, репликиран от вече познатия д-р Попов. Без да се смущава, Петров призовава колегите си да не се увличат, да не плагиатстват, да обсъждат проблемите на народа не чрез преследвания, а чрез мерки национални и целесъобразни.
Друг доктор - Петър Шишков, взема думата, за да обезсили впечатлението от изказването на Петров. Той говори за идеите на новото време, за съгласуваност на закона с преустройството на Европа, възхвалява Хитлер като идеолог и предтеча на антиболшевизма и намира, че след посещението на царя при него пътят на България ядно е определен. Апелът му е за прочистване на расата, тъй като евреите представлявали опасност не само за Европа, но и за българския народ.
Депутатите от опозицията са пренебрегнати. Протестира комунистът Тодор Поляков - без последици. От опозицията получават думата Петко Стайнов и Никола Мушанов. Те са с дългогодишен стаж на парламентаристи и държавници, с богата култура и демократични убеждения, затова изказванията им надделяват над правителствените депутати, подбрани тъкмо за да хвалят и одобряват.
Петко Стайнов окачествява законопроекта като противен на конституцията, предвиждаща равенство пред законите за всички български граждани, забраняваща делението по произход и рождение. Посочва, че за първи път се вмъкват в българското законодателство расизмът и антисемитизмът, противни на историята ни. Той отхвърля безусловно расизма, а теорията за "чистата раса" окачествява като мистификация. В България - смята Стайнов - евреите не играят никаква роля в държавния и обществен живот; те не са представени в парламента, в правителството, в офицерството - затуй всякакви ограничения са безсмислени. Приема, че стопанският живот трябва да е в ръцете на българи, докато в другите сфери те са се наложили напълно (отбелязва силното присъствие на белгийски, френски, германски, италиански капитали).
Другият парламентарен "лъв" е Никола Мушанов. През 30-годишния си обществен живот - споделя той - никога не съм чувствал по-голям смут, никога не съм виждал по-флагрантно нарушение на конституцията. Светът гори и пожарът ни наближава. От срещата на царя с ръководителя на Райха зависят съдбините на България. Признава, че за първи път в нашето законодателство среща такава бомбастична фраза "защита на нацията". Българската държава е национална; независимо че на територията й живеят разни етноси, тя не е загубила националния си характер - такова е убеждението му. И пита: Какви причини са заставили правителството да дири врагове в нацията и да предписва средства срещу тези врагове? Аз не съм против нацията - продължава Мушанов, - но съм против мерки, които не са полезни, а в много отношения са вредни. И той твърди, че няма чиста раса, че самите българи са смес от раси и народи. "Аз защищавам принципа на човещината. Този закон унищожава най-ценното в тази нация - човещината и човешкото отношение към съгражданите ни, които не ни приличат по религия, език и народност. Горд съм, че принадлежа към нация, която почита човешката личност и дава възможност за свободно развитие. Да не премахваме от страната и народа най-ценното украшение: толерантността и човеколюбието" - заключава този виден български държавник. Вътрешният министър Петър Габровски излага в отговора си официалното становище за "новата държава", която поставяла общия интерес над личния, която не е само етническа и духовна, но и стопанска, културна, социална общност на всички, които й принадлежат. Задължение на всички било да я бранят при "новия ред" в Европа; оттук и смисълът на законопроекта - отбрана на държавата срещу възможните й врагове. Сред тези врагове туря еврейството, неспособно да се отърси от интернационализма и космополитизма си, което не поставя общите блага над личния интерес. И риторично се провиква: Защо да е противоконституционен законопроект, който иска да брани нацията?
Народното събрание приема на първо четене законопроекта за защита на нацията.
На 18 декември е приет на първо четене и другият основополагащ законопроект на "новата държава" - за организацията на българската младеж; той пък е вдъхновен от "Хитлерюгенд", младежката организация на Третия райх. Тутакси се пристъпва към второто четене на законопроекта за защита на нацията. Пак в центъра е вторият му дял. Иван В. Петров остава на старата си позиция за него, след като е гласувал за дял първи. Аргументите му: положенията в този дял са в разрез с конституцията и правата, формулирани в нея.
Депутатите от мнозинството с единични изключения се солидаризират безрезервно с антисемитската политика, от която изхожда законопроектът. За Д. Костов евреите са опасност за напредъка на човечеството. Когато победи Хитлер, не ще остане един евреин в България да провокира културния ни напредък - заканва се той зловещо и предлага да се засилят репресивните мерки. Място за сантименталничене нямало - нацията била на фронта на "новия ред" в света. Още по-категоричен е Митаков. Той твърди, че в Англия и Франция евреите са заели командни позиции дори в политиката, поради което оттам идвала защитата за българските евреи.
Опозицията прави напразни усилия да внесе поне малко разум и реализъм сред ентусиазираното мнозинство. Доколкото конституцията формално не е отменена, а диктаторският режим си служи и с нейни текстове, за да оправдава антидемократичните си действия, опозиционните депутати се позовават на изрични конституционни повеления, за да утвърждават, че законопроектът е противен на основния закон. Петко Стайнов пак напомня, че гражданите са равни пред закона и изтъква противоконституционността на всичко, което противоречи на този принцип. За първи път - подчертава той - законодателството ни се туря върху почвата на антисемитизма, на расизма. Това окачестява като противно на духа и достойнството на народа. Според Мушанов държавата разполагала със средства да защити нацията. Понеже някои мерки се оправдават с външната зависимост на предложени за забрана организации, той подчертава, че в същото време правителството заема "терк" от чужбина. "Аз съм отрекъл целия закон като противоречащ на конституцията, което значи, че даже не бива да се обсъжда." Обобщението му: Българският морал, българският манталитет и интересите на България не може да се спогодят с този закон. Една малка държава, имаща цената си в това, че прилага принципите на свобода, правда и толерантност спрямо вяра и чужди народности, се лишава от всичко това, когато ще имаме най-голяма нужда от принципа на човечността - приключва пророчески той.
И останалите опозиционери, добрали се до трибуната и в малкото време, което им е предоставено, успяват да оборят законопроекта в цялост и в отделните му разпоредби. Никола Сакаров, признат икономист, в отговор на обосноваването на законопроекта със "спекулативния еврейски капитал", посочва, че в индустрията еврейският капитал е едва 7.1%, което не представлява опасност и не е основание за антиеврейски гонения. Допълва го Тодор Поляков, който доказва, че огромното мнозинство от евреите са трудови хора, които се чувстват част от нацията; доказали са чувството си и с участието във войните - те са част от българската национална общност. Той обявява законопроекта за антисоциален, антихуманен, антиморален. Не да се позоваваме как еврейският въпрос е решен другаде, а да изхождаме само от националния интерес - призовава той и завършва: Това не е закон за защита, а за опозоряване на нацията! - при виковете от правителствените депутати, като най-настървен е д-р Атанас Попов. Д-р Любен Дюгмеджиев също отрича законопроекта като цяло. Подчертава, че няма никаква опасност от малцинствата, с която се отклонява вниманието от истинската опасност (ясно е, че визира подчинението на райха). Отхвърля расизма, като изтъква, че не кръвта, а съзнанието, чувството правят един народ. Срещу упреците, че опозицията била защитница на евреите, казва: ние защищаваме българския народ! Иван В. Петров отхвърля забраната за евреите да бъдат избиратели и избираеми. А М. Тютюнджиев пита: Какво морално основание ще имаме да защищаваме малцинствата си в чужбина? Мушанов, сломен, заявява: "Имал съм гордост, че сме малка страна, която държи високо националния си дух, но днес ме е срам пред себе си да смятам, че еврейският дух ме е надвил и ще диря закон за спасяване на българския дух."
ЗЗН е приет окончателно и на 20 януари е предложен на царя, който го подписва; публикуван е в Държавен вестник на 23 януари 1941 г. По същото време (на 20 януари) Министерският съвет взема решение за присъединяване към Тристранния пакт. Така се въвеждат ограниченията, заимствани от нацисткото законодателство, които подготвят почвата за депортацията, предприета в началото на 1943 г. Тя е спряна от царя в отговор на апел, подписан от гласували ЗЗН депутати, но при една коренно изменена международна обстановка в сравнение с началото на 1941 г.
Антисемитските закони и действия съответстват на политиката спрямо Третия райх, от която се очаква постигане на националните и държавните идеали, формулирани от управляващите. С оглед конкретните резултати, на които разчита, царят набелязва главното, от което не бива да отстъпва - неучастие във военните действия, най-вече на Източния фронт. В това отношение е готов на отстъпки по въпроси, смятани от него за второстепенни. Сред тях попада и съдбата на българските евреи. Сред прелома в хода на войната от края на 1942 - началото на 1943 г., той се опитва да се нагоди: без да къса с Райха, да не поема нови ангажименти, с които би дал допълнителни поводи за обвинения от вероятните победители. Вече е готов да отстъпи и от поети пред Райха задължения. След като беломорските евреи са пожертвани, евреите от "старите предели" избягват трагичната им участ. Акцията срещу депортацията, организирана от подпредседателя на парламента Пешев, става не само със съгласието, но и по указание на царя. С нея Хитлер ще бъде убеден, че крайните мерки не са приемливи дори за убедените привърженици на прогерманската политика. Това обаче не намалява стойността на постъпката на Пешев, послужила на царя за мотив да се отдръпне от по-нататъшното изпълнение на спогодбата.

Илчо Димитров


* Бел. ред. Целия Дял II на ЗЗД - За лицата от еврейски произход
е публикуван в Култура, бр.19/1996г.