Да се готви хан Аспарух

Преди няколко дни имах нещастието да слушам дебата за незаконността на комунистическия режим в Парламента. Като че ли слушах радиопиеса от началото на 90-те. Защо сега, каква е целта?
Как така осемте милиона българи "бавно и полека" се променят, а депутатите (които и да са те) не помръдват. Същите хора, същите думи, все същото спряло време. А почти бях повярвала, че сме излезли от омагьосания лабиринт, в който се въртим вече десет години. Министър- председателят наскоро каза, че реформата е към своя край. Тогава защо все още се борим срещу комунизма?
Празният поток от думи няма да върне изгубения живот на тези, които наистина са страдали. Спомняте ли си една от първите разправии в Парламента, когато оцелелите лагеристи, с подути деформирани ръце, излязоха единствените доносници в държавата? А шумотевицата около досиетата? Низ от некадърни опити. Подреждането на комунистическия режим в историята не е работа на депутатите. Законът няма тази символична сила, необходима да преобърне съзнанието на хората. След като сме изпуснали реалното време, по-добре да търсим други средства. Нямаше Нюрнбергски процес, няма ги онези талантливи хора, които с въображение и любов направиха Яд Вашем в памет на еврейските деца. Може би ще се родят някой ден. Когато комунистите обявиха режима преди 1944 година за престъпен с цялата репресивна и пропагандна машина, с която разполагаха и с която за щастие сега никой не разполага, какво постигнаха? Оказа се, че са убедили тези, които искаха да вярват. А другите... всеки отговаря за себе си.
И все пак защо се внася такъв закон? Глупост? Провокация? Или сложни политически сметки? Застъпниците на теорията за провокация нямат много аргументи, освен че глупостта има граници. Кой знае? Ако е провокация, то по-скоро прилича на упражнението "как да изгубим и синя София". Политическите сметки водят до мисълта, че ако БСП прегърне евро-атлантическите структури, разделителната линия между двете големи партии видимо изтънява.
Вносителят твърди, че така най-после справедливостта ще възтържествува. Любопитно. Не знае ли, че справедливост в живота няма, може да се докаже исторически.
А ако оставим настрана обидно ниското ниво на парламентарния дебат, опакован с морален патос, и погледнем откъм абсурдната страна, то това си е сюжет на който и Оруел би завидял.
Ако законът влезе в сила, то значи ли, че:
- всички българи над 10 години са нелегитимни, при това са съучастници в престъпен режим; - какво става с образованието ни, кръщелните свидетелства, законите;
- като се знае откъде е дошъл хан Аспарух, какво ще му се случи, ако неговият казус попадне в ръцете на законодателите;
- как да бъдат възпрени бъдещите законодатели, ако след 30-40 години решат да обявят периода на преход от социализъм към нещо друго за нелегитимен и т.н.
А ако законът не влезе в сила - здравият разум ще надделее над прогресивните сили. През цялата седмица, в която слушам разправиите около внезапно връхлетелият ни закон, все се сещам една фраза от стар френски филм: "Разликата между глупака и крадеца е, че крадецът понякога си почива".

Юлия Гурковска
Център за либерални стратегии