Циганска история на Смолянския театър и театър "Щрих" е поставена от Петър Тодоров така, сякаш я е правил ром (поне за повърхностните ми, чисто битови представи е така). В спектакъла всяка случка от приказката е повод за песни и танци, дори угрижените думи на старата циганка (Тони Пашова) са като необходими паузи между познатата простодушна, лека и безгрижна наслада от живота. Защото това е приказка и в нея не става дума за социалните проблеми на ромите. В нея с много хумор и доброта се разказва жизнелюбивия мит за произхода, чергарството и, естествено, за неминуемото щастие на тримата братя роми (Адриан Петров, Кръстю Кръстев и Румен Бечев), които след поредица от изпитания, ще вземат трите царски дъщери (със заразителна пластичност и ведрост играни от Петя Недева, Деси Минчева-Тодорова и Татяна Манева). Какво друго е нужно човеку!
Не зная дали това е цялата истина за ромите, но съм сигурен, че не мислех за това по време на представлението. То имаше душа - чиста, толерантна и влюбена. За миг ми хрумна, че странстването на ромите ми прилича на чергарството на театралните артисти (може би общата им съдба ги прави така разбиращи се един друг), но гледах да забравя тази аналогия, защото тя би пропъдила общата ни веселост - тази вечер, на този спектакъл.
В някои моменти енергията на представлението внезапно секваше, сякаш някой е откраднал кабела за тока.
Цигански работи...

Никола Вандов