Авторски концерт
на Паул-Хайнц Дитрих
В София

В навечерието на 70-ата си годишнина известният немски композитор Паул-Хайнц Дитрих пристигна в България по повод своя майсторски клас на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе. Заедно с него пътува и младият пианист Франк Гутшмит - от 7 години той работи с композитора върху творби, създадени специално за него. Естествено бе на рецитала си в София Гутшмит да представи някои от тях... Те носят семплото заглавие "Клавирна музика", обозначени с пореден номер.
Паул-Хайнц Дитрих е известен с това, че търси импулси за своето творчество в литературата. Тук обаче не става дума за интониране на някакъв текст, а за негова музикална интерпретация: рефлексии върху идеи, смисли, контекст, звуци, ритъм или просто отзвук на литературния текст. Разбира се, много съществени са имената на поетите и писателите, които привличат вниманието на композитора - Кафка, Хьолдерлин, Целан, Хайнер Мюлер, Новалис, Бекет... Така на концерта, организиран от Гьоте институт, чухме три от клавирните музики на Дитрих в интегрална версия, което е променило и реда на тяхното изпълнение. Тя носи заглавието Depart за пиано, което визира един стих на Артюр Рембо от "Озарения". А самите клавирни произведения са породени от творби на Паул Целан (Клавирна музика -- 4 и 6) и Хайнер Мюлер (- 5)... Строгостта и прецизността на фактурата в композициите на Дитрих се съчетават с един творчески възглед за влияние върху формата съобразно личния авторски отклик на литературния текст, на неговите особености... Колкото и вниманието на композитора да е насочено към разпределение на смисловата тежест във формата, музиката му по един съвсем естествен начин внушава същественото за него от посланието на избрания текст... Музиката на Дитрих не търси широката аудитория, тя се съобразява единствено с емоционалната воля на своя създател... Но когато се слуша по-често и повече, в нея се очертават много ясно активните зони на въздействие. И като че ли все по-ясно става защо композиторът е написал своята Пета клавирна музика върху следните думи на своя приятел Хайнер Мюлер: "Моят език се смята за труден, но само защото е съвсем прост, директен и прецизен - когато нещо е прецизно формулирано, престава да бъде разбираемо. Удоволствието да пишеш се състои всъщност в насладата от катастрофата."
Не мога днес да си представя друг изпълнител на клавирния Дитрих освен Франк Гудшмит. Всъщност навремето Бруно Канино изсвири фантастично неговия Концерт за пиано на фестивала "Варшавска есен" (1984). Гутшмит обаче е изключително отворен, гъвкав и, разбира се, толкова можещ, колкото е присъщо на един изключително надарен за пианото човек. Чувствителността му към звук, ритъм, тишина, към разположението на музиката, която изпълнява в определено пространство, и към посланието на тази музика, е действително поразяваща. Слушала съм Франк Гутшмит и в съвсем класически репертоар, който в неговите ръце звучи като форма, която се твори в момента. Креативната сила на този 26-годишен пианист е така внушителна, толкова завладяваща, че всяка среща с неговото изкуство поражда мисълта за нова. Надявам се Гьоте институт да ни представи Гутшмит и като класически, и като съвременен пианист. В някой следващ сезон.

Екатерина Дочева