И никой от нас
не отвори кръчма
Мултимедиата се разработва в компютърното пространство и задължително обхваща две части - видео (картина) и аудио(звук). Базира се на всички видове дигитални (цифрови) комбинации и технологии, позволяващи запазването и възпроизвеждането на звука и картината без никаква загуба на качеството им. Като част от мултимедиата е и DVD стандартът, с видео- и аудионосител и с необходимо условие - използването на монитор с точно определена разделителна способност на картината.
В края на октомври миналата година, след седемгодишно мълчание и 23 години съществуване, ФСБ разтвори началните страници от своята тройна антология. Първият компактдиск, както и останалите два, появили се два месеца по-късно, съдържат най-доброто, създадено от групата досега. Както и във всичко останало, с присъщия перфекционизъм петимата музиканти моделираха мултимедийния си продукт, използвайки максимално новите възможности в дигиталния запис. Аз съм от тези слушащи музика хора, които се опитват да не се възторгват от всеки нов "бум". Ето защо, едва видяното в "Антология" - макар и да не беше първо по рода си в България по отношение на тази техническа новост - първо зароди интереса ми към мултимедийните албуми, създаващи се тук. Причина станаха професионализмът и онази тънка граница между умението и въображението, с които артистите от ФСБ не ни изненадаха - привикнаха ни към тях още в първите години, след събирането си. Интервютата, биографичните данни, текстовете на песните и майсторските видеоклипове, между които на "Иде вятър" и "След десет години" - "Антология I", начинът на подреждане на песните, техният подбор, даващ често предимство на концертните версии, и съвършеният звук ме накараха да възприема трилогията като качествено нов и различен продукт. Мултимедиата е на Асен Тотин.
Ако търсите най-сигурния подход към света на Румен Бояджиев, Константин Цеков, Петър Славов, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски, то бъдете убедени, че няма такъв! Нужно е време да свикнеш с това, че стереотипните и логични трикове бързо се изчерпват, а готовите определения дори не се показват от нишите си. С действията си, малко хаотични и неорганизирани, се опитвах да постигна поставената си от самата мен твърде обща цел - да разбера какво се случи през последните десет години и какво вълнува в момента музикантите, направили отдавна избора да останат тук в България. "След 90-та година отново започнахме да си задаваме въпроса дали сме на правилното място, с правилната професия, в правилния момент. Предполагам, че много хора със собствените си професии, бидейки българи, са си задавали този въпрос. Основното е, че това преосмисляне доведе до неизбежния отговор, че е най-добре да си останем музиканти" - думите са на Румен, а Константин потвърждава: "През този период нищо не се промени за мен в смисъл, че аз продължих да се занимавам с музика." Любопитството ми към Иван Лечев дали е опитал да си изкарва хляба с нещо друго естествено бе придружено от смеха му: "Не! И не бих опитал. Това е специфична нагласа, а аз не я притежавам. Бих се радвал, ако можех да стана малко по-практичен. Бих се оправял много по-добре в живота, ако разсъждавах прагматично. Но човек не може да избяга от себе си!" Оставям обобщенията на Румен Бояджиев: "Сигурно и за това са интересни тези години, защото никой не знаеше точно какво да захване. Всичко се обърка генерално. Хората стигнаха до едно ниво, в което последният проблем беше какво ще слушат, а първият - какво ще ядат. Кризата въобще в изкуствата се отрази и на нас. Спряхме наполовина един албум, който бяхме започнали, защото не искахме да се самонараняваме. Той нямаше към кого да бъде адресиран. А за нас е много важно музиката ни да има някаква мотивация. Да бъдеш музикант или въобще да бъдеш човек, който усеща таланта в себе си - това е мисия." Скромен, академично настроен, Константин Цеков е по-скоро затворен, отколкото мълчалив. Все пак успявам да отчупя малко парче от здравата обвивка и чувам: "За съжаление много неща през изминалите десет години се промениха не към хубаво, а към лошо. Интелигенцията се отдръпна. За нея не е характерно да вее байраци, а и от друга страна, съответните правителства така и не обърнаха внимание на културата. Много хора, носещи свежи и хубави идеи, заминаха в чужбина и останаха там. Тук вече почти няма хора, които да създават качествена модерна музика. В тази десетгодишна демократична пауза много от можещите се свиха в черупките си и за съжаление знаменосци на културата станаха хора, 80 на сто от които нямат нищо общо с нея. Те са аматьори, което е някакъв парадокс. Собственият ми мироглед влиза в противоречие със сегашната ситуация, но слава богу, не правя никакви компромиси."
Разглеждам страниците с изписани думи, казани от петимата членове на една от най-значимите рок-формации в България. Роптая срещу невъзможността да се срещна с шестия, главен по значимост за дълъг период от време - Александър Бахаров. Почти съм объркана от множеството пътища, по които мога да тръгна, следвайки творчеството им, живота им, изявите им, мислите им. В случая посоката я определя Румен Бояджиев:
"Ако нещо ме дразни, то това е съдбата на българина, който не може да направи своя избор нито в политиката, нито и в изкуството. При всички случаи самоопределянето е бавен процес. В този смисъл смятам, че интонационната среда тук е манипулирана. Музиката, която напоследък поддържа тази интонационна среда, е изкуствено създадена. Имам предвид чалгизацията и пласмасизацията на музиката. Това са течения, които имат своето място, но то в никакъв случай не е глобално. Но и вие, и аз трябва да признаем, че без пари не може да стане. Без медиите и без рекламните кампании не можеш да обърнеш внимание на нещо създадено. Не става въпрос да го оцениш, а да го забележиш. Оттук нататък вече произлиза тази липса на критерии у хората, които подхождат към едно или друго явление объркани и неподготвени. Рокът би могъл да бъде като спасителна лодка в тази ситуация, защото тази музика е социална. Тя е свързана с начина на живот. Тя може да проповядва много точни критерии за изходите от тежки ситуации. Тя дава някакъв образ на един житейски алгоритъм. Тя е форма на отношение към живота въобще. Тя е един от честните и почтени начини да гледаш света. А жизнен ли е в момента рокът? При всички стилови течения, съществуващи в света, "Ролинг стоунс" са номер 1 за 1999 г.!"
Малко противоречиво, но съвсем естествено започвам да търся аргументи против. Усещам, че твърдението, дошло от човека, който преди десетилетия бе експериментирал с фолклора, бе пребродил електронното пространство и бе открил въздействието на виртуалността, би могло да има основно значение за мен. Несигурността ми е и заради хиляди пъти задавания въпрос: "Привързаност към миналото или антипатия към настоящето?" Надали има човек, който да не осъзнава огромните промени в живота си. Споменавам само едни от най-драстичните - тези в комуникациите между хората. В настоящия момент отказвам да се включа в толкова често провежданата дискусия - тази за глобализацията и зараждането на различното интернет общество. Посочвам само добре познатия извод - измени се цялостната социална среда, включително и творческата. В новата схема на новите човешки и творчески стойности аз лично се оказвам в незавидната позиция на колебаещия се. Не искам да забравя предишните и търся мястото им тук и сега. Реализацията на петимата от ФСБ през последните години ми посочва някои от пътищата. Но не забравям, че за техните начини да се вписват в тази ситуация е необходим талант.
"Някъде бях чел, че талантът е непрекъснатата нужда да правиш нещо, че това е сила на духа"- казва Иван Лечев. "Продължихме да се занимаваме с музика и никой от нас не отвори кръчма!" - Румен Бояджиев. И разбира се, когато говорим за работата на един музикант, количеството съвсем не е от най-съществените показатели.
Широкият кръг от дейности, с които ФСБ се занимава сега, разбира се, води началото си от работата им в активните години на групата. Формулата "дарба плюс професионализъм, отговорност, работохолизъм", довела до безспорния успех на ФСБ, остава актуална и през латентните години на формацията за всеки един от тях поотделно. За "пълнометражната" музика за кино и театър на Константин Цеков, Иван Лечев и Румен Бояджиев не е достатъчно само да се спомене. Необходимо е специално внимание към всяко едно платно, защото и тримата посвоему подхождат с голяма любов, амбиция и умение. Специфичният афинитет към чисто инструменталната музика продължи и в авторския албум на Константин Цеков "Вертикали", и в дейността на Иван Лечев като член на множество формации. Всяка песен, създадена от тях, се превръща в еталон в българската поп- и рокмузика. А огромното количество аранжименти, както и чисто изпълнителското им участие, най-вече на Иван Лечев и до известна степен на Ивайло Крайчовски, ги направи отново звукови законодатели. Към това прибавям отговорностите на Ивайло Крайчовски в музикалния живот и придобилите мисионерски измерения за България професии на продуцента и мениджъра. Досещате се - това са Пепи Славов и Румен Бояджиев, с когото продължавам разговора си за това, дали можем да говорим за шоу-индустрия в момента.
"Не знам дали може да се нарече шоу-индустрия това, което е тук, казва Румен. В цялата обща тенденция на обезличаване на българската култура се наблюдава и тенденцията на отиване към азиатската култура. Това със сигурност се отнася и до унищожаването на българина като история и духовност. Според мен това се фондира отнякъде, може би не е толкова важно да говорим откъде. Във всеки случай, наблюдавам неестествено забогатели издателски компании. Те започват да пускат един такъв продукт, за какъвто говорим, и това е съчетано с чудовищна медийна кампания, която също е финансирана по подобен начин. Чалгата не ме дразни и никога не ме е дразнила, защото тя си имаше своето място - спомняте си капанчетата с кебапчетата и със зелените оградки. Сега тя е едва ли не музиката на зала "България". Това вече става с пари и според мен с политическа цел. Следствието е, че пазарът е разбит тотално. Няма никакъв обмен на каквато и да е било музика - симфонична, оперна, рок и т.н." Каква е алтернативата? "Трябва да има издател, който да сътвори нещо подобно като търговски алгоритъм, който да се сравни с тази линия на пазар, създаден от тези производители. До 500-те касети с чалга да има поне 15 с друга, различна музика. Никога не е правена професионална статистика на интересите на българина. Класациите, които се правят на тази тема, се фондират и за това не са обективни. Резултатите се обявяват от издателите на такава музика, които посочват това, от което имат интерес. Мога само да кажа, че в момента е погребано всичко, което е алтернатива на тази чалга."
Навлизаме като че ли във водите на апела за меценатството.
"Данъчните облекчения за хората, които имат желание да подпомагат изкуството, бе основното нещо, което очаквахме от това правителство. Меценатството е една от основните възможности изкуството по някакъв начин да съществува. Фактът, че не се предприема нищо в тази насока, ме кара да мисля, че има някаква причина. А меценатството е стара система, многократно проверена в европейската цивилизация и в Америка, и аз съм убеден, че това е един от най-жизнените начини да се поддържа някаква култура в една страна."
А законът за авторското и сродните му права създава ли някаква стабилност?
"Той е една добра основа, но ако изпълнителната власт не е на разположение за провеждането на един закон, той не може да функционира. Във всеки случай досега почти не са се водили дела и поне аз не съм чул някой да е осъден."
Все пак "Антологията" се оказва един от най-продаваните компактдискове в България.
"Широкия интерес към нашата музика си обяснявам с това, че човек не може да живее в бездуховност. Малко след като си удовлетворил своите първи нужди, усещаш потребност от магия за душата. И когато отвсякъде ти затворят духа, той започва да се усеща като в бутилка и в един момент сам избутва тапата."

Цветославия Бахариева


Разговори с ФСБ