Българската артсцена
в резюме
Андрей Кончаловски в Кан

По време на тазгодишния фестивал "Мартенски музикални дни" малко встрани от музикалния "шум" се случваше нещо друго. Градската художествена галерия и тази година бе мястото на вече почти традиционното представяне на визуални изкуства в рамките на музикалния фестивал.
По покана на Ива Чавдарова, със съдействието на директора на галерията Елена Великова и с куратор Диана Попова беше осъществен проектът "Нови тоналности на образа". Идеята на проекта бе представяне на актуални идеи, медии и институции в българското изкуство. Несъмнено организаторите са имали желанието с тази изложба да приобщят Русенската сцена някак естествено към новите тенденции, насоките и търсенията на съвременното неконвенционално изкуство. Област, с която традиционният зрител все още не е свикнал, било то поради неосведоменост или заради страх от невъзможността да го разбере и да вникне в неговата същност. Тази изложба по един непосредствен начин преодолява дистанцията център - периферия и така разчупва изкуствено фиксираното поле на случване на изяви с подобен характер.
Факт е, че разнообразие не липсваше. То пролича в подбора на представените автори, който разкрива широк кръг от утвърдени имена на българската арт сцена. Става дума за творци, изявили се в последните години у нас, а и в чужбина, работещи в сферата на концептуалното изкуство.
Изключение правеха музикалните и фестивални плакати от Варна, създадени в периода 1990 - 1999 г. - основно продукция на "Сталкер", представена от Димитър Трайчев (самият той участва със свои произведения в изложбата). Плакатите посрещаха зрителя от вратата като едно напомняне за повода, "по който сме се събрали". Те са посветени главно на един друг сроден на русенския фестивал - Варненско музикално лято, което вероятно беше причината за тяхното представяне. Независимо от мотива обаче, те бяха една добре обмислена прелюдия към основната част от изложбата.
В нея бяха събрани няколко експозиции - на придобилата популярност група "8-ми март", на Центъра за съвременно изкуство към Художествената галерия - Пловдив, и на група русенски художници. Всички те естествено намират своето място в изложбената зала, която дава възможност за подобна мащабна изява. Експозицията беше придружена от всекидневни презентации на институции, работещи в сферата на съвременното изкуство, и на техни кураторски проекти.
Най-голямо място бе отделено на "Независима асоциация 8-ми март и приятели", чиито работи бяха изложени в централната зала на галерията. Заглавието, избрано от куратора на групата Мария Василева - "Огледалце, огледалце", не би учудило запознатия вече с други техни изяви зрител. То е използвано иронично и асоциативно ни препраща към авторската същност, а тя е Женствеността. Самите авторки експериментират със своя образ, търсят присъща форма за израз на общите си идеи, разбира се, всяка една по свой своеобразен начин. Те успяват да провокират диалог със зрителя посредством алегоричните образи, с които си служат - огледалото, жената като визия, неизменно съпътстващите я в ежедневието предмети. Работата на Аделинна Попнеделева "Запознайте се със съпругата на..." ни отвежда в безсмислието на повтарящи се във всекидневието действия и съпътстващите го неизменни цикличности. Това е нашият живот, хората и предметите от които сме заобиколени. В работата на Аделина това са безсмислените насаждения, симетрично подредени в последователни колони, чийто порядък се нарушава от случайно поставените фотографии - мимолетен къс от личния живот на авторката. Инсталацията въздейства непринудено и по-скоро като разказана история, отколкото като внушение за конкретен образ.
Работата на Таня Абаджиева "Моят прозорец/твоят прозорец" представлява закачени на стената затворени щори. Отваряйки щорите, виждаме огледало, което отразява собствения ни образ. Тази изненада най-неочаквано ни поставя сами пред себе си, сами със себе си, изследвайки себе си. Прозорецът от изглед навън се превръща в поглед навътре.Така зрителят се превръща в обект на собственото си наблюдение.
Работите на Елена Панайотова, Надежда Олег Ляхова, Силвия Лазарова, Боряна Драгоева и Алла Георгиева от своя страна доразвиват концепцията на групата, използвайки фотографията като адекватно средство за постигането на максимално въздейсвие на творческите си замисли. Работата, която не успях да видя, е продължение на "Долче вита", направена от Алла Георгиева в софийската централна баня. Създадена специално за тази изложба, тя носеше характера на нещо преходно, нещо бързо консумиращо се от зрителя, и то съвсем буквално. Кутията шоколадови бонбони с пълнеж според характера и обвивки с образите на останалите участнички от групата е била изядена още на самото откриване. Аз успях да видя празната кутия с описанието на бонбоните на капака й. Споделено ми беше от един от успелите да опитат, че всеки един бонбон като вкус е бил различен и пряко свързан с особеностите на "изядената" художничка.
Таня Абаджиева и Моника Роменска са представени в другата зала, където са подредили своите работи другите пловдивските автори Ицко Мазнев, Дан Тенев, Красимир Терзиев и Дишко Дишков, представени от куратора на Центъра за съвременно изкуство към Градската галерия - Пловдив, Галина Лардева.
Моника Роменска е показала известната си инсталация от изложбата в Софийската централна баня през 1999. Тя отново е разпръснала на пода пред зрителя черните кутии, които крият в себе си малките й тайни, а може би и тайните на всеки един от нас. Изкушеният да надникне в тях е принуден да ги отваря една след друга и да открива съдържанието им. Там той намира предметите от малкия свят, обсебил авторката - снимки, копче, изхабен сапун, макара, откъснати листове от джобно тефтерче...
"Храна за птички"(2000) е работата на Таня Абаджиева. Разположена по цялата повърхност на стената, погледната отдалече, тя наподобява безкраен растер, ограничен от рамката на самата стена. Той се образува от редица вертикално спуснати ленти, по които като малки точици е полепена храна за птички.
На отсрещната стена е разпънат "Масов абстракт" на Дан Тенев. Една типична работа за автора. Той отново впечатлява зрителя с мащабността на своите проекти. Инсталацията е направена от раздърпани черни найлони, съединени помежду си с червено тиксо, явяващо се като акцент. То е послужило на автора да изпише драматичното доскоро число - 2000, превърнало се в условно и абстрактно понятие, един абсурд, който подменя реалността. Цялата работа е наситена с чувство за тревожност, обреченост, безнадеждност, характерни за нашето време и света, в който живеем.
В противовес на своя колега, Ицко Мазнев се представя с инсталацията "Средна продължителност" (1999). Една по-лирична и интимна като въздействие работа. Тя беше показана за първи път миналото лято в рамките на Европейския месец на културата в Пловдив. Поради спецификата си бе поставена в заградено и затъмнено пространство. Прониквайки в него, зрителят получава усещане за вибрираща водна повърхност, по която стъпва. Тази илюзия е получена посредством насочен светлинен източник, отразяващ капещата вода върху стъклена повърхност директно на мраморния под.
Експозицията на художниците от Русе е поместена в последната зала, очевидно недостатъчна за количеството показани работи. Това внася едно първоначално объркване при отделното възприемане на всяка една от тях. Така някак неестествено подредени една до друга съжителстват работите на Иван Иванов-Йоаний, Николай Бузов, Лъчезар Дочев, Таня и Георги Пасеви. Единствено неощетена от общата натовареност е останала видеоинсталацията на Златка Стойкова, Елена Великова и Пламен Йорданов, показана еднократно на публиката поради технически неудобства.
"Видео" инсталацията на Йоаний е първата работа, с която се сблъсква зрителят в обособената зала. Озаглавена "Има ли по принцип в принципната къртица принципни очи", тя ни запознава с авторовата концепция за нет пространството, дигиталната революция и мултимедията като нецензурирани форми на творчески изказ. За мен остава въпрос единствено, защо авторът, позовавайки се на тях в писмено изложената си концепция, не ги използва и като свое изразно средство.
Следват инсталациите на Николай Бузов "Транспонация на кавалетна форма в триизмерен предмет" с авторовото предупреждение - "Внимание, артистичен обект" или "Комуникацията е опасна". Георги Пасев с "Рециклирани мелодии", "Ода за фрегатата "Смели", "Соната с форма на крайцер" и други. "Музика"-та на Таня Пасева по "Музика" на Матис бе може би най-впечатляваща.
Съпътстващите следобедни презентации на АТА център за съвременно изкуство, София, Фондация "Изкуство Днес", Пловдив, и Център за медийни изкуства "Интерспейс", София, бяха представени от кураторите Десислава Димова, Емил Миразчиев и Галина Димитрова и даваха естествен завършек на целия проект на Диана Попова. Те показаха последните изяви на тези центрове, единствени по рода си в страната. Презентациите допълниха изложбите, като показаха някои от най-известните, а също и съвсем млади автори в българското визуално изкуство, ненамерили място в експозицията. Така проектът "Нови тоналности на образа" успя да предостави на русенската публика възможно най-широка представа и достъп до най-доброто от съвременната българска арт сцена.
Ирина Дакова


Разбира се, много се радвам, че "резюмето" на българската артсцена в Русе в общи линии се е получило. Все пак в него има някои липси, които се чувствам задължена да обясня. Може би най-съществена от тях е отсъствието на Института за съвременно изкуство - София. Единствената причина за това е, че той с цялата си грамадна продукция заслужава самостоятелно представяне, включващо изложба и прожекции с проявите в чужбина. Когато обмислях визуалната програма към фестивала "Мартенски музикални дни", си дадох сметка, че трябва да избирам между ИСИ и панорама, в която биха могли да се включат и русенски автори. Избрах второто, надявайки се, че организаторите в Русе не след дълго ще поправят първия ми пропуск. Отсъствието на други формации със сродна дейност се дължи основно на две причини. Едната е неизбистреност на стратегията, а другата - съвсем прозаично и по български - неспазване на сроковете за каталога.
Д.П.