Дознание
против семитите
Нагонът към знание е нещо могъщо; негли имаме право да го назовем безкраен?
По пътя, обаче, рискуваме да си поставим всезнанието като конкретна жизнена задача. И да причиним известни мъки на себеподобните си.
Примерно Гьоте (който никога не се е признавал за евреин) свидетелства писмено във "Фауст", че научният прислужник на едноименния учен, сключил договор със Сатаната, а именно някой си Вагнер, много искал "да знае всичко". На българските инквизиторски палки отпреди девети, по свидетелство на битите (мнозина от тях признати евреи), пишело "Аз знам всичко". Свидетелят Лем (и той не минава за евреин) на свой ред пише, че един от дядовците на Йон Тихи години наред биел материята (с чук), за да "изтръгне тайните й" с цел да научи "всичко".
Онези от нас, които освен към всезнание са склонни и към монистична вяра, обикновено се задоволяват да се приобщят към всезнанието, доколкото могат да се приобщят към Бога като всетворец. Това са оптимистите на групата. Песимистите пък признават Сатаната за всетворец и излизат от занятието или дуалисти, или сатанисти. По-друг е обаче случаят със събратята ни, които искат да знаят всичко, песимисти са, доколкото приемат, че видимият свят е лош, и са монисти, но нямат нагласата за вяра. Атеистичният песимизъм ги кара да търсят обяснение на "всичко, което е зло", в отсамното, а монизмът - да търсят една-единствена причина за всичкото зло. Е, за съвременните европейци евреите всякога са били добра кандидатура за въплъщение на цялата злонамереност на света.
Едно време и "неверниците" от Изтока са можели да изпълняват тази функция, но днес те не се възприемат като толкова опасни за Европа. Ромите също винаги могат да бъдат нападани, но пък са очевидни маргинали във всички европейски общества и е трудно да ги изкараш отговорни за всичко въпреки магьосническия стереотип, който имаме за тях. Докато евреите, първо, са съпътствали европейската история от незапомнени времена, следователно нямат алиби за никое зло. И второ, често са били - и продължават да бъдат - началници в различни европейски общества, следователно са имали и възможността да вършат пъклената си дейност. Остава мотивът: неуморната мисъл го открива във Вехтия завет на Библията, книга свещена за някои европейци, но ценен извор на самоуличаващи свидетелства за атеистичния "клиновъд." Последният необългаризъм не е случаен тук. Тезата ми е, че главното в антисемитските пропагандни материали, по повод които пиша, не е антисемитизмът, а клиновъдството. Да си спомним: това занимание беше лансирано у нас след десети ноември от един поет-началник, Едвин Сугарев. Същината му беше да се тълкува миналото не като случило се, а като случено, при това от лошите - с цел да обвиним тези лоши в настоящето, за да могат добрите, сиреч обвинителите, да овладеят бъдещето. Историците обикновено не приемат такъв подход. По-голямата част от тях са хора добронамерени, смятат тази добронамереност за част от научната методологическа позиция и приемат презумпцията за историческа невинност до доказване на противното. Дори ако историците са националисти (а на Балканите те преобладават) и дори да са склонни последователно да оневиняват "своя народ" за сметка на всички останали народи и фактори - те не са "монисти". И да приемат, че лошите "за нас" събития са не резултантна от множество конюнктурни вектори, а плод на нечий пъклен план - то авторите на тези планове са различни в различните исторически моменти. Примерно, ако въпросният исторически типаж е българин, той ще обвини веднъж "гърците" за едно, друг път за друго "турците". Ще хвърля колективни вини, ще подкрепя днешни стереотипи с индулгенции за утрешни конфликти - но няма кого да обвини "за всичко". Защото, колкото и да е националист, е историк. Това означава учен. А учен означава човек, който се опитва да открие истината по някои правила, обобщили вековния опит на предшествениците му - и най-вече отрицателния им опит. Тези правила учат учения на самокритичност и на здравото чувство, че дори да е гений и късметлия едновременно, той не може да узнае и да си обясни "всичко". Защото не е Бог. Но има една професия, сходна с историческата, хората на която също като историците търсят истината и също за миналото: професията на следователя. Важните разлики са, че, първо, следователят винаги работи по "престъпление", следователно предполага виновен извършител. Обратно на историята, тук тривиалният частен случай е случаят, в който злощастното събитие се окаже плод на случайни обстоятелства и няма престъпник. Второ, следователят има над себе си вишестоящи инстанции: прокурор и съд. Следователят знае, че е само предварителен "дознател", отговорен само за до-знанието; отговорността за "знанието", за окончателното обвинение пада върху прокурора, а за "истината", за присъдата - върху съда като цяло. Това дава на следователя моралното право,излагайки пред висшестоящите всичко, което знае по предполагаемото престъпление, да акцентува върху онова, което подкрепя неговата версия за случилото се; и да се надява, че висшите ще действат нататък съгласно тази версия. И ако редовно става именно така, той ще придобие името на добър следовател.
Проблемът ми с подхода на автора на споменатата под линия пропаганда е, че той е включил там исторически материали и политологически анализи и прогнози. Към всичко това той обаче не се отнася като историк или политолог: той се държи като следовател. При това - като лош следовател. Лош, защото, първо, предполага виновността на извършителя. И второ, защото произволно подбира само такъв материал, който да убеди предполагаемите вишестоящи инстанции (а това по липса на по-добро сме ние, читателите), че неговата презумпция за виновност - за всевиновност на евреите - е оправдана.
Както обикновено става, още със самите изходни материали има проблеми. В двете книжки има много фактически грешки и озадачаващи коментари. Редно е да дам примери.
"...по време на шестдневната война от 1967 година... Израел напада изненадващо своите арабски съседи... като унищожава с първия удар..." (II, с.58). Справката сочи, че тогава именно арабските комшии нападнаха Израел - а и, както помня, никой по време на тази война не е твърдял сериозно обратното. Това е или фактическа грешка, или лъжа, от текста не можем да кажем кое от двете.
"Агентите трябва да бъдат намерени, финансирани и инструктирани. А това са евреина Андропов и женения за еврейката Найна /Sic/ Горбачов." (II, с.62). Сега тук е по-сложно. Първо, имаме явна фактическа грешка: покойната днес съпруга на Горбачов беше Раиса. Наина се казва съпругата на Елцин. От друга страна, изписването на името й с "и-кратко", "Найна", вероятно го прави да звучи в ушите на автора като "по-еврейско". Налага се да осведомяваме, че това е древно руско име, неслучайно използвано от Пушкин (който никога не се е представял за евреин, само понякога за арабин) като орнаментален реквизит в приказната му шега "Руслан и Людмила". В този случай авторът очевидно се е повел по чужди думи, пък общото образование не му е стигнало да бъде критичен към тях.
Но грешките от недоглеждане и недоученост не са толкова важни. Можеше да се намери по-уважаващ времето на читателя писец или по-професионален редактор, тогава грешки като горецитираните нямаше да има. Но аз се запитах: би ли могло европейската история да бъде представена просто чрез подбор на иначе проверени и общоприети факти, като история на борба на живот и смърт между неевреите и евреите - по вина на евреите? Отговорих си: да. Стига да се намери кой. Авторът на двете подвъпросни книжки се е опитал. Ето примери от неговите коментари, анализи и прогнози.
Авторът твърди, че съществува "старият принцип, че което е добро за Израел, е смърт и нещастие за Европа, и обратно, лошото за евреите е спасение за европейските народи, нещо, което се повтаря многократно, както ни учи историята последните няколко хиляди години."(I, с.108) По повод споменатото от него унищожаване на 700 еврейски общини и избиване на 100 хиляди евреи от казаците на Богдан Хмелницки през XVII век, той коментира: "Това не е изолирана война на една малка казашка армия, а всенародна революция, насъбрала гнева и отмъщението на милиони европейци, ограбвани и унижавани стотици години от юдейството." (I, с.112) Авторът свързва значим в неговото съзнание факт със свободно тълкуване и коментар, като упоменава "...пирамидата с окото на Луцифер, която стои върху еднодоларовите банкноти, печатани от една частна еврейска банка, наречена Федерален резерв." (I, с.116) Пояснявам: става дума за Федералния резерв на САЩ. Но на автора не му мига окото, защото той "знае истината" за това кой управлява Америка и света. Например: "Връх на юдейската мисъл е налагането на двуполюсния модел в САЩ и Англия, където само две партии, еднакво контролирани от ционистите, си разменят властта през няколко години. Това почти изключва възможността някоя трета, национално-отговорна сила да се намеси в управлението на държавата по законен път, или по-точно т.н[ар.] "демокрации" са прикрита форма на световната юдо-плутократична диктатура." (I, с.150) Е, дойдохме си на приказката.
Това не е хитлеризъм, въпреки подобието във формулировките и логиката. Хитлер поне е бил расист и вероятно е смятал, че като изтрие от лицето на земята евреите, ще реши проблема. Авторът на с мъка прочетените от мен книжки, обаче, не е расист, доколкото и такова едно "окончателно решение" за него не е финал. Защо ли?
Защото, казва ни той (тук ще преразказвам без цитати, за да пощадя читателя) съществува заговор против човечеството с престъпления, вършещи се постоянно последните три хиляди години. Но за тях не са виновни всички евреи: има "честни евреи", които са манипулирани също като "белите народи" (както се изразява авторът). Всички са тотално и константно манипулирани - от тайното световно еврейско правителство, наречено Синедрион. Например Синедрионът е виновен за падането на цивилизования Рим под ударите на подривното еврейско учение - християнството; за османското нашествие; за Френската революция, американската гражданска война, Порт Артур и руските революции от пета и седемнайста година; за двете засега световни войни; за атомното убийство на хилядите от Хирошима и Нагасаки, за виетнамската война и за разпадането на СССР; за СПИН-а, наркотиците, шоковата терапия и глобализацията.
Все лоши работи. И как да се спасим? Авторът не казва, което звучи малко пораженската, но нека да помислим вместо него, с неговата логика.
Значи, виновен е Синедрионът: убиваме тази шепа престъпници и наследници на престъпници, и отдъхваме. Но те са тайни, казва ни авторът. Значи, не ни остава нищо друго, освен да избием всички евреи от определена възраст нагоре - или, за да сме съвсем сигурни, просто всички, защото не знаем дали тази традиционна култура на злото не се всмуква практически с майчиното мляко, или пък (те нали са изобретателни) може да я предават и с гените си! Но и това не решава въпроса, защото, твърди авторът, има и несметно количество тайни евреи, дето с подривни цели се правят на неевреи, докато удари часът. Значи трябва да огледаме редиците си и да изпитаме подозрителните, а за по-сигурно, знаем вече какво. Но и това не е краят, горко прочистено човечество: има и истински неевреи, които обаче са си продали душата на евреите да им служат до гроб. Значи всички сме си под подозрение, прав беше Сталин. Следователно - без Сталин по сталински път!
А пропо, Сталин беше на път да им дойде дохаки, но го отровиха, доверява авторът. Той им беше в ръцете като тяхна революционна пионка също като Наполеон и Хитлер, но също като тия двамата се разбунтува против господарите си. И последва участта им. А американските президенти, те или са евреи, или ги убиват евреите, информира ни авторът. При това много обича да цитира евреи. Това е нелогично само на пръв поглед: не забравяй, клети читателю, че сме не в историята, а в полицията, а самопризнанието нали беше царицата на доказателствата според сто на сто евреина Вишински. Те си признават, признават всичко, признават без бой. Да, няма изход, нашепва авторът. Но нали научихте страшната истина? Сега знаете всичко. Страховитият нагон за знание е заситен.
Ех, чингизка душице!
Деян Кюранов


Към кого да ги причислим? Кому да ги уподобим?
Наш несъвременник,
по друг повод


Един падне от велосипед - за това са виновни евреите.
Наш съвременник,
по същия повод


По повод прочитането на две книжки, автор Емил Антонов, заглавия Тяхната борба или как евреите завладяха света и Краят на света или новият глобален ред на третия Израел, издадени от "Лаков Прес" през 1999 година. Нататък при цитирането ще означавам първата с "I", а втората с "II".
Д. К.