Красота,
изваяна до болка


Обичам филмите на Нийл Джордан. Копнежни и борбени, изящни и ексцентрични, те са произведения на интелигентната чувственост. Независимо дали изважда на показ перипетиите на проститутка и шофьор ("Мона Лиза"), травеститни горести и вълнения на ИРА ("Играчка-плачка"), хомосексуални търсачества ("Интервю с вампир")..., този автор притежава таланта да изстрелва английската история от екрана в орбитата на общочовешкия емоционален трус. Да стопля социалния ропот със сърцатост. Да надхитря зрителските нагласи с остри обрати.
В новия си филм "Краят на аферата" Нийл Джордан се е обърнал към Греъм Грийн и романа му "Краят на любовната история" (изд. "Народна култура", 1989). Филмовата история на писателя Морис Бендрикс (Рейф Файнс), неустоимата Сара Майлс (Джулиан Мур) и издигнатия й съпруг Хенри (Стивън Риа) е колкото прецизно вярна на литературната, толкова и изкусително съвременна. Тя е дневник, равносметка, преживяване на война и мир в метежа на необуздана любовна страст - луда до безнадеждност и споделена до отвъдност. Баналността на сюжета и религиозното послание се извисява над самата себе си, окрилена от непреодолима печал. Тя е не само в отчаяната похот на телесността или в предопределената непосилност на богоборчеството - разпръсната е из екрана чрез детайли от атмосферата на британското живеене през 40-те. Куртоазни обноски и елегантни костюми; демоничен семеен сумрак и греховна любовна лъчистост; ревност и благородство се напластяват върху кадъра прецизно и детайлно - до виртуозна метафорика на страстта (оператор Роджър Прат, композитор Майкъл Ниймън). Античната изваяност на Джулиан Мур, френетичната трескавост на Рейф Файнс и индиферентната лежерност на Стивън Риа се движат из страданието като разнояйчни тризнаци, изгубили се в шумния свят на безлюбовието. Болезнено красив филм.
"Краят на аферата" е вдъхновена алтернатива на зрителското дрогиране с бездъхни кървави или виртуални екшъни. Дори нелепият превод на заглавието не би могъл да накърни разтърсващата органика на новото любовно предизвикателство на Нийл Джордан.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед