Балетът Козият рог
след 17 години

С премиерата на балета "Козият рог" от Красимир Кюркчийски беше открит Четвъртият Великденски музикален фестивал. След 17 години "Козият рог" с хореографията на Петър Луканов се завърна отново в Софийската опера.
Произведението е опит за съчетаване на известната литературна творба (едноименния разказ на Николай Хайтов) и нейното почти буквално следване, с осмислянето й като героичен балет. Въведени са въображаеми, нереални епизоди, които пресъздават света на героите (обичан похват на балетите-легенди), но са запазени и мащабните народни сцени (с които често се характеризира героичният балет).
Балетът се развива в няколко плана - реално действие, подкрепено от дуети, триа, квартети, в които класическият танц е доминиращ, обагрен с някои елементи от българския народен танц; мащабни ансамблови сцени - сценична адаптация на народния танц - български и турски; въображаем персонаж, решен чрез класически танц и палцова техника (хората-пламъци, оплаквачките, видението на мъртвата Елина). Много ясно са разчетени режисьорските акценти, които определят основни моменти от съдържанието и противопоставянето на отделните лица и епизоди (определен успех е сцената в църквата - молитвеното настроение на вярващите с вплетените в ансамбловите участия дуети на Кара Иван и видението Елина; на Мария и Лазар. Дуетите са противопоставени на втурналите се турци, които, в опита си да намерят убиеца с козия рог, се гаврят с вярата на събралото се множество, арестуват и отвеждат Лазар). Абстрактността и благородството на класическия танц и палцовата техника се редуват с конкретни, почти натуралистични жестове и сцени като изнасилването например. Или "бойните" епизоди.
Условността в балета "Козият рог" е значително по-голяма и неизбежна и затова той не бива да се сравнява с възможностите за внушение на литературната творба или на кинотворбите. Постановката води и до друг прочит на първоизточника, което я превръща в един от успехите и етапните произведения на хореографа Петър Луканов.
Известните български артисти Бисер Деянов и Бойко Неделчев (Кара Иван), Мариана Денева и Евгения Кръстева (Мария), Силвия Томова и Павлина Гелева (Елина), Ясен Вълчанов (Лазар) и Георги Сяров (Мемиш Ага) - оформили облика на предишната постановка от 1983 г., са наследени сега от младо и талантливо поколение - Диляна Никифорова, Мария Илиева, Веса Тонова-Кръстанова (които се превъплъщават и в Мария, и в Елина), Ясен Вълчанов (Кара Иван) и Росен Канев (Лазар), Бойко Соколов (Мемиш ага). Неочаквано за публиката е появяването на красивата и лирична балерина Диляна Никифорава в образа на момчето-момиче Мария. Изпълнението й е премислено и в най-малките детйли. Дори походката й е "възмъжала".
Премиерата извиква на преден план въпроса: "Защо след 17 години отново се възстановява "Козият рог"? В отговор би могъл да се постави отново въпрос: "Защо в Софийската опера вече 15 години не се играят български балети"? Последната българска (по сюжет и изразни средства) постановка беше "Нестинарка" от Марин Големинов (1986). Вече няколко години конкурсът "Маргарита Арнаудова" (1996), учреден от Калина Богоева с цел представянето на експериментални балети от български автори, обогатява репертоара на "Арабеск" с нови заглавия. Но Софийската опера едва сега разтвори вратите си за българска творба. А би трябвало балети като "Нестинарка", "Козият рог", "Дъщерята на Калояна" да бъдат препоставяни и съхранявани като "златната класика на българския репертоар". И това би могло да стане "визитната картичка" на софийския балет, който притежава професионално майсторство за подобни класически реализации.

Анелия Янева