Цената на интервюто

Любим въпрос на прохождащите бизнесмени и политици към съветниците им по медиите е "Колко струва едно интервю в радиото?". Счетоводната сметка е простичка - отделя се необходимата сума и се след това кротко се изчаква резултатът. Работа на медийния специалист е да прецени за кое точно радио да класира шефа си, да договори възможно най-ниска цена и да постигне най-голям ефект.
Това е изключително трудна задача, предвид че официалното "купуване на време" трябва звуково да бъде отделено в програмата. А радиостанциите все още боязливо използват формата на платените рубрики по две причини. Първо, клиентите се отдръпват да признават публично, че си плащат, за да се изкажат. Защото рекламното им (във всяко едно отношение) изказване подчертава известността и незаменимостта им за обществото. И второ, самите слушатели веднага разпознават като манипулативна агресия платените интервюто. Въпрос, който едва ли си задават в нормална ситуация, макар със сигурност ефектът от едно неплатено интервю да не е по-малък като промиващо влияние върху мозъка на слушателя. Цената на интервюто може да бъде качена, ако то не бъде отделено като "поръчково" в радиото. Не е справедливо към слушателите, но работата е свършена.
Спорен е въпросът доколко се преценява адекватността на исканото интервю и видът на радиото. Шансът за малките радиостанции е точно в такива объркани "партньори", които си плащат за ефира с твърдото убеждение, че в това се крие разковничето на успеха. Така в музикално радио не е проблем да се проведе авторитетно интервю с шеф на фирма за автомобилни гуми. Няма значение, че аудиторията е на почти детска възраст и най-вероятно използва гумичка за триене на моливи или най-много има смътна представа за състоянието на гумите на колелото си. Важното е, че парите са "усвоени", а ефект винаги може да се отчете. Кой по-добре от журналистите може да представи "големия интерес" на слушателите към темата?!
Пробиването в БНР е по-трудно. Там все още и все пак нещо трябва да се случи, за да ти обърнат внимание журналистите. Но затова пък ефектът наистина е гарантиран. Когато бизнесменът и неговият медиен оръженосец установят, че цената на отделния журналист е много по-ниска от тази на медиата му, те действат директно към него, пренебрегвайки ведомството. Така се появяват интервюта самоцелни и ни в клин, ни в ръкав. Характерно за тях са репетираните въпроси, липсата на импровизация и засечки от страна на журналиста. Обикновено при тях събеседникът говори откровени недомислици, но журналистът не се впечатлява, защото му е платено да изслуша всичко.
Купуването на интервю или на журналист е недоказуемо, когато се е случило под масата. Още повече, че при нормални и редови интервюта, много журналисти се държат така, сякаш вече са купени или очакват да ги купят постфактум. Единственото сигурно нещо е, че такива никой не иска да ги купува и те залежават по полиците на пазара на радиожурналистиката. Те подбиват пазара и затрудняват измислянето на отговор за въпроса "Колко струва едно интервю в радиото?".

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато