Доколкото си спомням е топло и светло свидетелство за българските превратности от средата на века. Документ, разказващ в естествените регистри на човешкия глас как семейната сага бива прекосявана от тревожните ивици на националната история. Заблуждавайки, преувеличавайки и омаловажавайки, по собствените му думи, Георги Данаилов извежда на литературния подиум смеха и сълзите, предизвикани от обществените сътресения. В своя автобиографичен текст писателят откроява тайните динамики на човешките взаимоотношения и въобще не се стреми да изрича единствено истината и единствената истина. Прекрасното в спомените му е това, че те не са продиктувани от мисленето по схемата палач - жертва. Затова изказът на "Доколкото си спомням" отваря пространство за приемане на историята, пространство на свобода от историята и всичките й злощастия. Георги Данаилов демонстрира истински отворен за прошката и жизнерадостта разказ. И още: в по същество селската ни култура той е сред малкото градски автори, които обединяват простота и рафинираност в своето изложение.
В зимната книжка на списание "Сезон" освен първата част на "Доколкото си спомням", можем да прочетем "Речник"-а на Емил-Мишел Чоран, недовършени мемоари на Богдан Богданов, есе от Рада Москова, един от последните текстове на покойния Стефан Гечев, разкази от Георги Господинов и Стефка Кожухарова. В златорожки изисканата книжка има също стихотворения от Георги Рупчев, Георги Мицков, Златомир Златанов, Владимир Левчев и Илко Димитров. И ако перифразираме един от поместените текстове, "Сезон" не обговаря - той говори.

М.Б.