Естрадизация
vs. чалгизация


Ако "Ку-ку" някога бе един от моделите на българската телевизия по време на преход, както твърди Георги Лозанов, то разпадналото се на "Каналето" и "Хъшове" предаване сега отново е изразител на главни тенденции в тукашното правене на телевизия: "Каналето" е проводник на "линията на естрадизация", "Хъшове" - на "линията на чалгизация". "Предизвестената" раздяла между Камен и Слави се дължи именно на това различно разбиране за телевизионното techne, не толкова на идеологически или други някакви разминавания. Показателен е и фактът на екранно пребиваване на двете "Ку-ку"-издънки: "Каналето" продължава да намира гостоприемство в националния ефир, докато "Хъшове" е любимец на кабелите и на вестниците, където, поради липса на електронен транслатор, все по-често открива своята трибуна.
Разбира се, понятията "естрадизация" и "чалгизация", бидейки новоизковани, настояват за изясняване. Вижда се най-напред, че и двете имат в себе си музикална подплънка: първото изниква от привързаността към шлагера на българската популярна музика, олицетворявана от фигури като Лили Иванова или Васил Найденов; второто взема за основа тъй наречения поп-фолк, може би най-разпространения днес музикален стил. Но не толкова музикалната форма, колкото текстовото съдържание в случая дава възможност за разграничение: думите в "естрадата" говорят за любов, България, романтика; думите в "чалгата" - за секс, Ориент, меркантилност. Първите са носталгични и сами за себе си, вторите са практични и свързани с "бита и душевността" на средностатистическия българин. Едните го отвличат и развличат, другите го въвличат и завличат. Накратко: "естрадизацията" е отстранение, "чалгизацията" - реалност.
Тъкмо на тия две тенденции са изразители съответно "Каналето" и "Хъшове". Първото все повече се втурва да прави концерти "& приятели", претендирайки, че е част от "културния живот" на страната, второто недвусмислено се изживява като медиен феномен, призван да бъде "лоша действителност". По същия начин програмата на БНТ се случва някак си над нещата, докато кабелните оператори не крият, че са част от тях, колкото и неприятни да са те. Националната телевизия (донякъде заедно с Нова телевизия) все повече се опитва да се отдалечи от реалния обществен дебат, акцентирайки върху забавлението и отмората, върху призванието си на развлечение, не на дискусия. В програмната й схема неусетно взеха да преобладават по-олекотени, по-неангажиращи, по-непретенциозни предавания, които са някак си в позиция на "вненаходимость" спрямо социума. Тя е все едно на сцената и пее за "моя страна, моя България", но без да я вижда, още по-малко чувства.
Докато кабелите без никакъв свян си пускат "Зелено, зелено" и "Едно ферари", плътно усещайки най-големия български копнеж и най-отчаяната българска липса...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин