Държавата Вазов


През януари водехме четиригодишната си дъщеричка на лечение в една очна клиника. Зорница беше в група с още три момченца на нейната възраст. Додето сестрата светеше в разширените им зеници, додето гледаха в черната мигаща точка на стената срещу тях, децата брояха ту на немски, ту на български, ту на английски. Но най-често пееха "Тих бял Дунав се вълнува...".
Когато за първи път чух песента в коридора, се разсмях заедно с другите родители. После, насаме, ме обзе някаква вълнуваща увереност, че моето дете ще се справи с всичко занапред, щом песните на Вазов вече са част от куража, с който то посреща първите си изпитания. Вазов е духовната държава, в която ние, българите, сме се родили, все едно дали го проумяваме, признаваме, приемаме. Можем да обичаме тази държава, да живеем в нея разочаровани и обидени или решени да я видим друга, можем и да я напуснем. Все едно коя житейска стратегия ще изберем и последваме: оставаме си белязани от Вазов, знаците му са вписани в червените ни и бели кръвни телца, в подемите и нищетата ни като народ.

Мирела Иванова





150 думи за Вазов

До 27 юни 2000 година, когато ще празнуваме 150 години от рождението на Иван Вазов, "Култура" ще публикува по 150 думи на българи, които имат отношение към Патриарха на българската литература.