Нe подалеку...
Снобизмът на меломана е на път да извърши поредното си чудо. Така, както някога той пълнеше зала "Универсиада" за поредната джаз-среща през осемдесетте, така сега предизвиква як стоицизъм в изтърпяването на експериментите с етното. Дори когато характерни ентусиазиращи отломъци от него се поднасят на малки късчета, потопени в умозрителна техно-мъгла, от която няма излизане. Вечност можеш да чакаш, за да се появят проблясъци в електронния унес. И все пак, повечето дочакват.
Онова, което "Анастасия" са били преди десетина години, сега е спомен. Проверени пароли на комуникацията са заменени със самовглъбяване и самовслушване. Макар че музикантите казват: "За нас музиката е равнозначна на медия."


- Медият предполага и "обратна връзка."
- Изразяваме се чрез нея. Искаме да я превърнем в такъв знак на страната си, че като кажеш Македония, да се сещаш за "Анастасия". Това смятаме за по-важно, отколкото да си информиран за имената на политиците, които минават и заминават, сменят се през 3-4 години. Вдъхновението ни идва от съвременните културни движения, но от друга страна градим и развиваме своя стил, спазвайки максимата: "Нито педя по-далеч от корените, нито секунда по-назад от съвремието ни."
- Какво се промени в биографията ви - творческа и лична, че така различно звучи музиката ви в интервал от десетина години?
- Какво странно, ако сменяме концепцията? Стилът е променлива категория за разлика от константната сърцевина. Онова, което сме фиксирали в последния албум като стил, е нещо, което в следващия албум подлежи на промяна. Но същината на нашата музика - имам предвид мистиката, дълбочината и същевременно възвишеността, си остават непокътнати.
- Като говорим за "балканска музика", имаме ли предвид точни параметри?
- Това е най-прекрасната традиционна музика на света. Красотата й се дължи на многобройните влияния, които е претърпяла в дългата си история. Какво може да се роди на кръстопътя на цивилизациите, освен нещо, което да фокусира най-красивите черти отвсякъде. Култури, религии, философии - всички те се изливат в тази музика. А и балканецът е такава порода човек, че сякаш е сътворен да асимилира и преработва влияния от различни епохи и от различни посоки. И накрая да покаже пред света съвършено неповторими ценности.
- Как си обяснявате интереса към етномузиката тъкмо сега?
- Прагът на ХХ век е време, което предизвиква любопитство какво ще има да се случва занапред и какви предизвикателства ни предстоят. И като няма друг извор да утоли любопитството си, човек се обръща към историята и към нейния опит, за да търси отговори за бъдещето си. Етномузиката е нещо, което идва от миналото, тя е ценност, минала през много епохи. Тъкмо затова се обръщаме интуитивно към нея, като към парче вечност.
- Музиката ви предшествана ли е от изследване на фолклора?
- Не, не се вживяваме в ролята на реставратори. опитваме се да правим нова музика, а не да се борим научно с фолклора.
- Толкова музика за спектакли сте направили. Чувствате ли се театрални герои?
- Музиката в театъра или киното е нещо като музикална сценография в едно синкретично дело с много елементи. Който прави приложна музика, не бива да се лъже, че ще бъде централен герой. А това, дали музиката ще има по-нататък самостоятелен живот, зависи от две неща: от свободата, която режисьорът дава, и от таланта на самите музиканти. Днес има огромно количество приложна музика, но по-голямата част умира със свалянето на филма от екрана или на спектакъла от сцена.
- Тази музика изисква планираност, а оставам с впечатлението, че композицията ви е повече интуитивно напипване.
- Преди често изграждахме концепции, но с времето разбрахме, че те се рушат. Ако сме тръгнали нанякъде по начертан път, още на следващия ъгъл изскача интуицията. И понякога ни спасява.

Разговаря Елена Драгостинова


Разговор с Горан Траjкоски от Анастасjа