Бах и неговото време е цикъл от шест концерта на камерния ансамбъл "Софийски солисти" с приятели. Идеята на диригента Пламен Джуров е подкрепена от Столичната община и от Classic FM Radio. В годината, когато целият свят отбелязва два и половина века от смъртта на Бах, седмица преди рождения му ден - 21 март - началото на проекта беше поставено в църквата "Света София". Това е място, където "Софийските солисти" и Пламен Джуров често свирят. Не е случайно, защото акустиката действително е великолепна.
Има и атмосфера. Може и да не е съвсем точно моята атмосфера с прелитащите от време на време насам-натам гълъби. Те някак ме подсещат за поетични метафори, които биха се родили в нечие въображение и към които май нямам вкус: "Ето, птиците, символи на мира, привлечени и омагьосани от вълшебните звуци, кротко кръжат около производителите им и току да кацнат на нечие рамо." Ами, символите просто си живеят там, в храма. Но пък точно в Храма, пък бил той и православен (каноните на православната църква не допускат в нея инструменти, твърдят познавачи на материята), е мястото за свещенодействие. И нека не звучи претенциозно, но качеството на изпълнението ми дава основание да го определя тъкмо с тази дума.
Какво толкова се случи? Случи се Музиката. Тя просто стана. Бога ми, не знам как, а и не съм съвсем сигурен, че искам да разбера. Тайнството престава да бъде такова, когато го проумееш, анализираш, опишеш. И с какви думи?
Онези, за "изваяната музикална фраза", за "интонационната чистота", "ансамбловата споеност", гъвкавите дихания", "високочестотната пулсация" или любимите "изчистени линии"? Отстъпете, о, клишета! Но нали все пак трябва да отразя впечатленията си и да проличи оценката ми? Ако не е проличала, поне да съобщя изпълнените творби. Концертът бе открит с реверанс към времето на Бах. Звуча музика от един просветен монарх - Четвъртата симфония на Фридрих Втори Велики. После Велика Цонкова и Людмил Ненчев солираха в концерта за две цигулки и оркестър от Йохан Себастиан Бах. Неговата фантазия и фуга за орган в сол минор BWV 542 - обработка на професор Иван Бакалов специално за "Софийските солисти" - видимо развълнува публиката. А за биса - тихия клавирен прелюд в аранжимента на Стоковски, дори Пламен Джуров не намери подходящи думи.
Затова го издирижира. Свириха "Софийските солисти".
Това е всичко.

Пламен Петров