Фрагменти и цялости

Издадената съвсем наскоро от ЛИК книга на починалия едва на 27 години Илия Панчовски Хераклитови фрагменти е много жестова книга и в този смисъл тя е рядкост в българската културна ситуация. Жестова е тя, защото е своеобразен дар от помнещите приятели, дар към името, което те продължават да налагат, към незабравеното присъствие, образа, следата... И признание към стореното от утвърждаващия се философ и към неговите заявки за бъдеща работа... Като най-добре тази жестовост е разчетима в послеслова, с който редакторката на книгата, но и преподавателката, приятелката Димка Гичева-Гочева е снабдила изданието. В него тя не просто подробно и аргументирано обговаря текстовете на Панчовски, не просто очертава полетата на неговата вписаност и модусите на различието, които е внесъл в тях, но и описва чисто човешките му качества и възможности, при това го прави без дежурната за подобни случаи патетика, а по-скоро разчита на пестеливите фрази и припомнянето на конкретни малки истории.
Книгата се състои от три части - първата е с преводи (Фрагменти на Хераклит и Глава пета от Категории на Аристотел), втората включва философски текстове, обединени под общото заглавие Философията - една традиция на бъдещето, а третата обема дипломната работа на Илия Панчовски на тема Аргументацията в спора: проблемът за аналогията. Като тази разнопосочност може да се обясни много лесно - целта на Хераклитови фрагменти е да даде колкото се може по-пълна представа за разнообразните посоки, които е подемала мисълта на Панчовски. В този смисъл нормално е изданието да е еклектично. Но не е само това. Колкото и парадоксално да звучи, в тази еклектика се съдържа строгата, ясна логика, чрез която се структурира книгата. Започването с преводите явява интересите на Панчовски, отваря към ключовите за него имена и виждания, а и налага някои конкретни идеи, като се имат предвид принципите, които философът е следвал при превода. Защото дори представените кратки откъси са достатъчни, за да се види, че за него преводът е действително предизвикателство, при което важни са както педантичното вглеждане, така и способността да се нюансират различните понятия, да се мотивират... И най-вече в тези преводи личи способността на Панчовски да не се задоволява с вече наложени понятия/истини, а да търси по-адекватни (според него) решения, които да са максимално близки до оригинала. Казано накратко, преводите на Панчовски разкриват умението му действително да пресътворява един или друг чужд текст на своя си (не просто родния, но индивидуалния) език.
Тези имплицитно заявени идеи, както и пристрастията на Панчовски към имена и възгледи са подхванати във втората част, във вече авторските му текстове. Защото тези текстове са обединени от убеждението за възможността философското моделиране да бъде свободно конструиране на езиковите основания на философстването. Което ще рече, че преводаческите стратегии на Панчовски са били и по-общи негови стратегии, а разбирането му за езика като цяло се е положило и удържало в схващането за езика като появяващ, като раждащ битието. Третата част на книгата - условно изречено - събира фрагментите и показва как те могат да заработят в един по-цялостен и завършен проект, който се заявява като провокация към философията. И няма значение, че този цялостен текст е всъщност по-ранен, че предходните парчета го следват във времето. Хронологията в случая е без значение. По логиката на книгата перспективите са обърнати и се подчиняват на други закони, закони, които обслужват преди всичко паметта.

Амелия Личева



















Думи
с/у думи





Илия Панчовски. Хераклитови
фрагменти
. Изд. ЛИК.
С. 2000