Чайката на Боян Иванов

В комедията на Чехов "Чайка" бялата птица-символ се появява за първи път във второ действие, но вече мъртва. На финала тя се явява отново - сега пък препарирана. Лишената от свободен полет чайка натрапчиво ни подсказва за своя човешки аналог по съдба - Нина Заречная.
Спектакълът "Чайката" на Боян Иванов в Плевенския театър "Иван Радоев" акцентира не върху пряката аналогия чайката - Нина, а върху синдрома "чайка". На плаката и програмата за спектакъла на заплашително черен фон е изобразен бял скелет на чайка. В препарираната чайка има запазен някакъв спомен за полет, тя е като жива, като че ли след малко ще полети. Скелетът на птицата обаче внушава апокалиптична безнадеждност, разруха и краен песимизъм. Това е синдромът "чайка", обхванал всички персонажи в пиесата. Нина Заречная е само една от тях. В спектакъла на Боян Иванов никой не е пожален от безпощадната ирония и жестокост както на автора, така и на режисьора. Няма пиетет, няма патетика. Карикатурно изградените образи се движат като герои от нямото кино - с преекспонирани жестове, с пластическа бъбривост.
Кинопринципът е въведен дори буквално в монтажните връзки между действията, където като на забързан кадър е преразказано без думи какво се е случило в липсващия по Чехов текст или в съкратения от режисьора отрязък. Някои от монолозите са решени на принципа на стоп-кадъра. Сцената, в която се появяват, се стопира и актьорът излиза на авансцената, за да произнесе очаквания монолог. Лишени от всякаква патетика и фалшив драматизъм, монолозите са по-скоро иронично намигване към зрителя.
Режисьорът прекомпозира Чеховия текст, като наслагва сцена върху сцена, съкращава, преразказва пластически, добавя свои сцени. Най-ефектните режисьорски попадения са нямата сцена с неистовия лов на въображаеми чайки на Трепльов (Пенко Господинов) и сцената-помен в началото на четвърто действие, цитираща началната сцена от "Три сестри".
Традиционните интерпретации на Чеховия текст извеждат на преден план образа на Аркадина. Тя обикновено е властна, пленителна, безпощадна. В този спектакъл акцентът е върху Тригорин (Пламен Димитров). Той е елегантен, очарователен, педантичен до умиление. Неговите капризи движат развитието на интригата. Образът е обобщен в един жест от началната сцена - всички са застинали, подредени като за снимка, само Тригорин отмята със замах косата си и се втренчва ужасен в ревера на сакото си, вероятно сполетян от резултат на физиологическа нужда на случайно прелитаща чайка. Всеки удивително много напомня по темперамент и характер някаква птица. Тригорин е като пуяк, Нина Заречная (Нина Стоицова) пърха в захлас около него, а Аркадина (Гергана Бърдарова) го пази като квачка пиленца. Трепльов е нещастно врабче, което мечтае да стане славей, а Маша (Ирина Танева) - красива гълъбица, изживяваща се като врана. Образът на Полина Андреевна присъства задочно чрез Маша - тя е обобщение на двата образа. Цялата птича менажерия е обречена на нещастие - с течение на времето всеки един открива, че крилата му са закърнели и не може да лети. Само един от тях не може да се примири с това и се гръмва. Останалите бавно и мъчително ще се превърнат в скелети. Скелети на души. Симптом на една преждевременна загуба на човешкото е сцената на "разваления телефон" - гротескно разиграване вестта за самоубийството на Трепльов. Надеждата е, че предаденото в началото съобщение не е достигнало до края на редицата в първоначалния си вид.
"Мило, талантливо", непретенциозно, иронично и, в същото време, дълбоко драматично и искрено е представлението "Чайката". Деконструирайки Чеховия текст, Боян Иванов достига до неговата сърцевина и ни кара, смеейки се, да изтриваме неволната сълза.

Кремена Димитрова