Казусът
Телевизионното обезглавяване


Тук ще предложа една самоделна дефиниция: медиен казус е послание, което проблематизира границите на медийната публичност, налага критическа позиция, произвежда дебат. Точно това се случи с показаната в "По света и у нас" екзекуция. Четиридесетсекундният кадър бързо напусна "кухнята на занаята" и влезе в "дневния ред на обществото", защото професионалният въпрос "трябваше ли да се покаже" отведе до критическия въпрос "какво не трябва да се показва".

Какво?
Много от участниците в дебата, включително и членове на НСРТ, бяха убедени, че отговорът трябва да се търси в Закона за радио и телевизия и по-точно в предвидената от него защита на психическото и физическото здраве на малолетните и непълнолетните и пак във връзка с тях - в изместването на насилието и порнографията след 23 часа. Това аз наричам носталгия по детството, защото редакцията на новините от такава гледна точка би ги инфантилизирала в културния смисъл на понятието. Настроенията около казуса демонстрираха очакване за някакво "семейно" разпределение на комуникативните роли: зрителите играят деца, а телевизията е майка, която ги предпазва от травмите на случващото се.
Ако се възползвам от една, добила широка популярност, категория на Барт, информационните емисии, сравнени с другите програмни нива (почерци) в телевизията, ще се окажат "нулево ниво на телевизионния почерк", при което словесните и визуалните послания са подчинени единствено от своя обект в реалността. Законите или правилниците засягат по-високите риторически нива на почерка, защото едва там се появява риторически субект, на който може да се предписва обществено полезно езиково поведение. Така да се каже, от говорещия може да се очаква да се подчинява на колективната воля, но не и от онова, за което говори. Изключването "по условие" на "рискови" послания от информационната картина е врата към фикционализирането й, към медийно симулиране на един морално по-добър, а защо не и на един политически по-удобен свят. Конституционно гарантираното право на информация оставя отговорността за това какво ще гледаме в новините на историята. В отговорността на медиата влизат два други въпроса: "защо" и "как" ще го гледаме.

Защо?
На "нулевото ниво на телевизионния почерк", където за въпроса "какво" няма закон, реалността и езикът се допират "на живо", посланията (образите) възпроизвеждат актуалната събитийност, "изпратени" са от нея. Само тогава отговорността може изцяло да бъде стоварена върху обекта (върху историята). Тъкмо от въпроса "доколко кадрите с обезглавяването принадлежат на актуалната събитийност", т.е. от въпроса "защо са в новините", тръгва кризата на професионалните мотиви. Най-малкото, което може да се каже, е, че събитията са две: показаното в кадрите и селекционирането им в защита на една политическа позиция, което е и информационният повод да се появят в емисията от 03.04.2000, като второто събитие влиза в коментарно отношение към първото. Още тук "нулевото ниво" е разколебано, посланието само тръгва към по-високите риторически етажи, или казано в други термини, към публицистичните форми.
Разколебаването се засилва от самата картина, чиято събитийна референтност е изключително слаба. Тя не казва повече от факта, че един млад мъж е кръвожадно умъртвен, в най-добрия случай във водещо послание се превръща "културната устойчивост" на ритуалната жестокост, което естествено също бързо напуска информационните телевизионни форми.
Накратко, кадрите се приближават към някакъв смисъл, единствено отдалечавайки се от новините.

Как?
Не става дума за палиативи като щадящи психиката деформации на изображението, а за "защита със смисъл". Задачата безспорно е неблагодарна, защото ужасът не е послание, а по-скоро обратното. Ще използвам още една категория на Барт - "травматични образи" - на "пожар, корабокрушение, катастрофа, насилствена смърт, уловени направо "от живота". При тях "шокът спира езика, блокира значението", преживяваме ги "отвъд културата", физически, с тялото си. Те попадат в зоните на инстинкта, на любовта и смъртта, както би казал Фройд, или в зоните на порнографията и насилието, както би казал Законът за радио и телевизия, който, тъкмо заради трудното им овладяване от културата, ги поставя на специален режим. Когато изобразителният език на една медиа поема риска да говори в опасна близост с тялото, трябва да разполага с ресурс от значения, които да измъкнат гледката от зоните на нагона и да я "върнат" на културата. Единствената защита на аудиторията от травмиращите образи е чрез смисъл.
Във "вечерта на обезглавяването" по БНТ гледката и смисълът, като се започне още от въпроса "защо", така и не се срещнаха. Медиата дори директно - в думи - се отказа от означаващите възможности на думите и остави "ритуалната жестокост" да се "самосъзерцава" в очите на зрителите. Травматичните образи необезпокоявани "спряха езика", "блокираха значението". Така че, ако трябва да се говори за вина на БНТ, то тя е "комуникативно дезертьорство". С малка доза зла умисъл в прекъснатите вериги от значения, които предоставиха максимално "чист" комуникативен терен на насилието, можем да привидим неволното му възхваляване, пряко забранено от закона. Не защото е показана гледката, а защото само е показана, без да се превърна в послание от централните новини на една обществена телевизия.
Съществува парадокс на телевизионното наблюдение (мониторинг): най-добре можеш да разбереш какво медиата не е в състояние да покаже, което впрочем е същинският проблем за обществото, когато покаже нещо в повече. Ако във връзка с източниците на посланието начертаем една мислена ос на говоренето в новините, в единия й край ще е тялото ("чистата екзистенция"), а в другия - институциите ("чистият социум"). Между тях се разполагат такива позиции, като човешката гледна точка (разказа), гледните точки на различностите в обществото (дебата), гледните точки на гражданските сдружения (коректива) и т.н., до институции на държавната власт. Целият проблем е, че новините в БНТ толкова всеотдайно се придържат към единия край на оста - този на институциите, че професионалните рефлекси на говоренето в другия край - този на тялото, са започнали да закърняват. Тъкмо там трябва да се търси трайно непоказваното, което случайно показаното в повече разконспирира.

Георги Лозанов

P.S. Травматично насилие в новините на БНТ? Да, когато е с твърд събитиен референт и ясно информационно послание.

Г. Л.



















Орозовяването,
Христо Буцев
В средните векове,
Антони Георгиев
Казусът
Телевизионното обезглавяване
,
Георги Лозанов
Криворазбрана журналистика,
Митко Новков