Криворазбрана журналистика

Журналистиката, казва ни всъщност поредният скандал в БНТ, е не обикновено и безобидно занятие, а важна обществена дейност с огромни отговорности за физическото, душевното и духовно здраве както на отделния индивид, така и на цялата нация. И когато тази "огромна отговорност" бива изпускана из очи и забравена, дори и за секундичка само, то последствията са изключително сериозни и почти фатални. Защото качеството на социалната среда е в пряка зависимост от медиите; с други думи, каквито медиите, такъв и животът.
За съжаление, ако тръгнем от българската журналистика, няма как да не стигнем до извода, че българското общество е болно общество. Самото разбиране тук за това какво значи да създаваш медиа - била тя електронна или печатна, е изкривено. И гафът на Милена Милотинова много болезнено демонстрира тази криворазбрана журналистика: тв водещата заложи на сензацията, макар не докрай проверена и въобще невидяна, вместо да избере спокойната, внимателна и без прибързване направена преценка за това как, къде и кога да бъде поднесен шокиращият материал. Тя постъпи като вестникар от някое жълто издание, не като журналист от най-голямата и най-авторитетна новинарска институция в страната. И не случайно в нейна защита въздигна глас героят на една от най-безскрупулните журналистически постъпки в най-новата българска история - авторът на скандалната гола снимка в моргата на убития Андрей Луканов, появила се на първа страница във вестник "Нощен труд".
Това е една от заразите на нашата журналистика: тя се впуска по евтиното жълто, припряна е в поднасянето на информацията, нетърпелива е и прекалено често повърхностна. Търси бомбастичен ефект, не трайно, задълбочено и отговорно въздействие върху аудиторията. И съвсем не е учудващо, че в българския медиен арсенал е осезателна липсата на едно от най-силните журналистически оръжия - разследването. Този лек начин на правене на новини бе наложен от пресгрупата и виждаме, за жалост, че като че ли вече задава грешния модел на това що ще рече добър професионалист. Дори и в БНТ.
Другата зараза е мекото, ласкаво, на моменти чак умилкващо се на политиците журналистическо поведение. Те са галеници на медиите, техни постоянни и най-любими събеседници. Стъпките им се проследяват най-скрупульозно, въпреки че понякога и те самите се чудят с какво да утолят медийния интерес. Задават им се удобни въпроси, приемат се шикалкавещи отговори; няма провокация, нито хъс да се постави отговорният за съдбините на страната, която хич не е на розов хал, на "горещия стол". Беззъба и ленива журналистика, твърде характерна за националната телевизия, която, прочее, е и неин родител, особено в лицето на престижното предаване "Панорама". Което обаче също е модел за "добра" журналистика.
Така медиите си подхвърлят българския зрител/читател от крайността на шока към крайността на хипнозата, категорично прескачайки средината на мисленето. Или го цапардосват с рязане на глави, или го приспиват с първи копки на телефонни централи; той обаче не спира да се надява, че журналистическата отговорност най-после ще се сети за него. Защото иска да живее добре, а, нека повторим, каквато журналистиката, такъв и животът. Все отнякъде изправянето трябва да започне - защо пък да не тръгне от медиите?

Митко Новков




















Орозовяването,
Христо Буцев
В средните векове,
Антони Георгиев
Казусът
Телевизионното обезглавяване
,
Георги Лозанов
Криворазбрана журналистика,
Митко Новков