Дали само
скромен справочник?

"В този наш труд не тълкуваме, не обобщаваме. Само "подаваме информация". Чиста, подбрана и обработена информация - надеждно стъпало към двайсет и първия век." - пишат Розалия Бикс, Анелия Янева и Румяна Каракостова - трите смели авторки на първото справочно издание за опера, балет, оперета и мюзикъл под заглавието "Български музикален театър 1890-1997". В него са намерили място поставените в България заглавия от български и чужди автори в указания период. Не е необходимо човек да има много фантазия, за да се стъписа от колосалния труд, вложен в изданието. Водещо в азбучния принцип на подреждане е името на автора; под него са подредени заглавията на реализираните у нас негови произведения; годината, театъра и имената на първите за страната постановчици и изпълнители... Следващите постановки на същата творба са обозначени само с време и място. По-специално внимание е обърнато на българските заглавия. Авторките напълно логично са щрихирали с няколко изречения сюжета на всяка българска музикално-сценична творба, съзнавайки, че тъкмо тяхната книга ще бъде първият указател за типа драматично действие в съответното произведение и за неговия характер.
Никак не е случайно, че тъкмо тези три дами са решили да напишат подобно съчинение. Към подобен жанр може да посегне само човек, който познава дълбоко обекта на информационно-справочната си работа. Всяка една от тях е уважаван специалист в жанр, застъпен в справочника: Розалия Бикс от десетилетия е посветила научната си работа и перото си на оперния жанр (мисля, че това дори са излишни пояснения, но в нашето твърде разместено и разбъркано общество сякаш се размиват имена и приноси); Румяна Каракостова дръзко посегна към "леките" жанрове на оперетата и мюзикъла във време, когато това се смяташе дори за малко несериозно. Тя от години популяризира резултатите от научната си работа и посредством авторско общуване с радиоаудиторията на националната програма "Христо Ботев", като продължава да й подсказва различни гледни точки към представителните за жанровете автори и произведения; а Анелия Янева отдавна и трайно се е посветила на балета. Именно затова изданието им е повече от актуално и необходимо - те са прозрели какво най-много и най-силно липсва и на специалиста, и на любителя в тази област. Това е точно типът изследовател, който се е посветил на задачата да създаде необходимия инструментариум за работата на следващите. И по този начин да изгради своето "надеждно стъпало". В края на справочника са публикувани и показалци на имената на композиторите (415), на авторите на словесния текст - либрета, пиеси, стихове и др. (790), на оперните заглавия (290), балети (304), оперети (320) и мюзикъли (85). Цифрите са за любителите на статистиката, които чрез простото действие събиране биха могли да изчислят колко заглавия е познала "българската музикална сцена от първите й професионални прояви до края на сезона 1996/97."
Вече съм сигурна, че в изданието има неточности, някои дати ще трябва да претърпят корекции. Авторите положително с радост биха приели уточнения и допълнения от всеки, който мисли, че може да им бъде полезен за следващото, второ издание, в чиято поява след време не се съмнявам. Както не се съмнявам и в огромната полза, която всички ние ще имаме от труда на колегите. За което им благодаря.

Екатерина Дочева