Дебатът за Пантеона
в София
Проект-концепция за сакрализирането на Пантеона на възрожденците в Русе като символичен акт чрез минимална художествена намеса, съобразена със заложените от автора на паметника дадености, непротиворечащи на християнските канони и традиции:
- ориентиране изток-запад;
- заложения в основата на Пантеона план на кръстокуполна църква (за справка - катедралния храм "Св. София" в Константинопол, кръстокуполната църква в Земенския манастир, Боянската църква - две триделни базиликални пространства, образуващи при пресичането си четири колони, носещи купола на църквата, и т.н.);
- Пантеона в Букурещ "Белу", в който се намира костницата на св. Димитър Басарбовски и други християнски костници;
- изконната традиция костите на християните да се погребват в основите или около храма (за справка Ризос, Д. "Агиология", издание на Св. Синод на БПЦ, София, 1993: "Тези, които са пострадали след 1453 г. Годините на османско робство, съставят облика на новомъчениците..."). Костницата на възрожденците, участвали в националноосвободителната борба, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иларион Драгостинов, Панайот Волов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, участници в Ботевата чета и Легията на Раковски, общо 453, е в основата на Пантеона.
Християнският храм е не само геометрично пространство, а и сакрално. Той е небесен архетип, притежаващ различна структура, съответстваща на "отвореното съществуване", неограничена от променящата се история на цивилизацията и "отвореното общество". Древната човешка потребност от ново начало - "Център на света", възпроизвеждащ сътворението му, е първообраз на екзистенциалния избор за съществуване в организирания космос, в центъра на който е свещеното място. Ритуалното преобразуване на конкретното пространство, в отражение на трансцендентния свят, е космизиране на това място. Проблемът е описан от проф. Мирча Елиаде в "Профанното и сакралното", София, 1998. Идеята за догмите, "по съдържание божествени и поради това неизменни, по форма човешки, а формата може да се изменя и усъвършенства" (проф. Т. Коев), е основополагаща в този проект.
В това кратко изложение, имащо за цел само да насочи към възможността за сакрализиране на Пантеона като единствена целесъобразна алтернатива на празната бездуховност и негативните последствия от нея, трябва да споменем и теорията на Св. Дионисий Ареопагит за "неподобните подобия", в която естетиката на образа, неговата преднамерена красивост, отдалечават от невидимата красота, съзерцаема само с умствените очи. Кръстът е единственият липсващ символ за християнизиране на това пространство, имам предвид както поставянето на кръст на купола на Пантеона, така и мултиплицирането на същия кръст, вписан в кръг, символизиращ небесния и божествен аспект на Христос - символ на молитвата според Св. Дионисий Ареопагит и връзка на храма с купола - символ на небесния свод. Кръстът ще виси на метална верига, спусната от купола до кръста, вписан в квадрат - символизиращ земния, човешки живот на Спасителя в основата на Пантеона на възрожденците. Вторият елемент на троицата, живият символ на Христос: "и бе прикован на кръста, така че да изрази чрез самия себе си вселената" (Св. Ириней - "Срещу ересите"). Затова кръстът подрежда свещените пространства на кръстокуполния храм. Кръстът в кръг ще бъде хоризонтален и ще има функцията на свещник, за да могат посетителите да запалят свещ, влизайки в него. От северната, източната и южната част на подкуполното пространство могат да бъдат спуснати графични отпечатъци на този кръст върху прозрачен винил, които да разграничават параклисното пространство от костницата - мемориалното пространство, като в същото време не се наруши единството им. Според проф. Ружа Маринска "тези пространства не са изолирани едно от друго, а сложно се преплитат и взаимодействат, за да създадат единното, многозначно и внушително мемориално звучене, удивително по сила и чистота". Запазването на това взаимодействие между прекрасните алегорични скулптури на Никола Терзиев-Желязото, плюс внасянето на християнски символи според каноните на БПЦ, е изключително деликатна задача. Поради това в този проект ударението се слага върху кръста на купола и кръста-свещник в основата на храма. Според Григорий Нисиански кръстът е "вселенският отпечатък", в него се срещат небето и земята, времето и пространството - най-универсалният символ на връзката с космоса. Неизброими и неизразими са всичките значения на този архетипов символ, емблематичен за християните. В контекста на обявената от ЮНЕСКО 2000 г. за "Година на християнството", както и поради необходимостта от оставяща следа във времето знакова символика на Русе за прехода в новото хилядолетие, разкриването на крипторелигиозния характер на Пантеона на възрожденците чрез християнизирането му с поставяне на кръст на купола би се превърнало в една достойна проява за цялото гражданство на Русе.

27.12.1999 Русе
Иван Д. Иванов - Йоаний


По повод пасквилите на Георги Тодоров - Георги - Гошо във вестник "Култура", бр.3, 28.01.2000, "Русенският Пантеон: храм или храмоподобие", "Две преображения: Христос и Кришна". Околокултурният цинизъм и арогантност в тези писания, както и фашизоидните изстъпления на самообявилия се за единствено знаещ, единствено "естествен" и единствено "разбиращ" християнските ценности позакъснял апологет Гошо, както и паралелът между Пантеона на възрожденците в Русе, бившия Мавзолей на Г.Д. в София, църквата в Рупите, Кришна и Христос и т.н., е не само неуместен и необоснован, а и изключително тъп.
Тъй като той не е присъствал и не познава лично нито един от участниците в пърформанса от 12.01.2000 в Русе, си е позволил да наруши точки 18 и 19 от Всеобщата декларация за правата на човека. Вероятно "художественият авангардист" Гошо е бил подведен за веропринадлежността на участниците в акцията или ги е самоопределил като "люде нехристияни", може би очаквайки всичките да публикуват кръщелните си свидетелства, издадени от БПЦ, в Държавен вестник? Изненадващо точно мнението на Гошо съвпада с мнението на поназнайващата български директорка на културен институт в Русе, която винаги е намирала някой желаещ да словоблудства от нейно име. А дали акцията-пърформанс, имаща за цел "отразяването на събития" от последните 22 - 70 години в Русе, е била "пърформанс", представяне, представление, "закъснял авангард" или каквото име е било най-подходящо за случая, само специалист, присъствал на 12.01.2000 в Русе, би могъл да определи точно. А такъв в Русе нямаше! Освен това, тази акция беше обсъдена с БПЦ в лицето на Доростоло-Червенския Митрополит Неофит преди една година, и ако нямах подкрепата му, не бих си позволил да инициирам събитието в Русе от 12.01.2000 г.
Цитатът от "Мистическото богословие" от Св.Дионисий Ареопагит, в превод на Цочо Бояджиев, Университетско издателство "Св.Климент Охридски", София, 1994, мисля, че ще хвърли малко светлина в "безокия ум" на Георги Тодоров - Гошо относно мрака, покрил Индия и останалия свят и описан от знаещия в памфлета му "две преображения: Христос и Кришна", издаващ собствените му комплекси "за от себе си" светещ, самозван пророк-"деятел", от действията на когото нито Православието, нито Христос, нито Кришна имат нужда: "§ 1. Глава първа.:"Свръхсъщностна, свръхбожествена и свръхблага Троице, ти, която наставляваш християните в мъдростта Божия, възведи ни отвъд знанието и отвъд светлината към най-високия връх на мистическите значения, дето простите, несмесени и неизменни тайнства на богословието се откриват в мрака на онова тайнствено безмълвие, що е отвъд светлината, ала с преярка светлина озарява непрогледня мрак и - неосезаемо и незримо - с блясък изпълва умовете безоки... И като се откъснеш от себе си и от всичко, ще се въздигнеш - неудържимо и свободно - в чистото изстъпление към свръхсъщностния блясък на Божествената Тъма, отречен от всичко, освободен от всичко.
§ 2. Гледай само да не чуе за това някой от непосветените, от ония - думам - дето са се отдали на естеството и не помислят, че има нещо, що съществува свръхсъщностно над битието, пък си въобразяват, че от себе си знаят оня, който "мрака направи свое покривало" (Псалом 17, 12)..."

Йоаний


Тази група публикации има дълга предистория. Първоначално получих концепцията на Иван Иванов - Йоаний, придружена с лично писмо, в което авторът обясни (на четири големи ръкописни страници) как не иска да отговаря на Георги Тодоров. След около седмица получихме дълъг e-mail, включващ отново концепцията, "отговора" по статиите на Георги Тодоров и ... писмо на Йоаний до Сите дез Ар на френски (надявам се, че е попаднало там случайно и че той не смята да ни изпраща цялата си кореспонденция).
В резултат публикуваме концепцията и отговора на Иван Иванов - Йоаний, въпреки че те с нищо не допринасят към вече изразените мнения за Пантеона в брой 3 на в. "Култура". Нито пък имат някакво познавателно значение. Повечето от читателите знаят, че пространството на християнския храм е сакрално; някои от тях знаят, че "Св. София" в Константинопол не е кръстокуполна, а е базилика с купол; други ще се чудят каква е връзката на Дионисий Ареопагит (в оригинала: "Аеропагит" - случайна грешка, надявам се) с Пантеона и т.н.
Проблемът всъщност е другаде. Проектът, възприет от автора като собствен, предизвиква публична дискусия, която го накърнявала (неговите "човешки права"!?). Странна гледна точка, бих казала. Ако художникът Йоаний реши да "християнизира" собствения си дом, просто ще го направи - с минимална или максимална намеса - и никой нищо не може да му каже. В случая обаче той предлага проект, засягащ обществена сграда. И не си дава сметка, че е съвсем естествено обществото (не само русенското) да го обсъжда и в крайна сметка да реши какво и как да се направи.
Както всички знаем, пътят към ада е постлан с добри намерения. Сигурна съм, че и този, който навремето е замислил Пантеона, въобще не си е давал сметка, че върши кощунство, разрушавайки храм и ровейки костите на възрожденците. Обратното - той вероятно е мислил, че прави най-доброто за народа по най-добрия според него начин. И през ум не му е минало да се допита до обществото, просто защото такова нямаше. Такова беше времето: на решения в името на народа, взимани от широкоспектърни дилетанти със самочувствие, право пропорционално на незнанието им.
Днес обаче е налице общество, което е в правото си да обсъжда проекта. В правото си е да се страхува от възможността вместо да се поправи предишното, да се извърши ново кощунство - пак с най-добри намерения.
Напълно съм съгласна с Георги Тодоров за начините, по които това може да се случи. Предполагам, че поради някогашните си професионални занимания с късносредновековни църкви и стенописи, "назнайвам" повече от Йоаний по тези въпроси. И точно по тази причина (за разлика от него) знам, че не знам достатъчно, за да се заема например лично с "християнизацията" на Пантеона. Знам достатъчно, за да си давам сметка за сложността на проблема, който не може да се решава самодейно. Знам достатъчно, за да кажа, че в случая са нужни специалисти.
Що се отнася до "пърформанса", тук съм по-уверена и мога да призова, следвайки Георги Тодоров, просто да не се бъркат жанровете. А и традициите. Защото декоративната система на християнския храм се установява трайно през Х век (и принципно не се променя във времето), докато пърформансът като съвременно изкуство има само около 50 години история (у нас - 10). Вероятно за Йоаний те са еднакво нови открития, които той се опитва да съчетае, без да вникне в различната им (понякога - в антихристиянските пърформанси - противоположна) същност.

Д.П.