Едмонд Демирджиян, изложба Йероглифи в галерия Александър

Едмонд Демирджиян избира границата между образа и словото, за да отправи посланието си към публиката с откритата на 3 април в галерия "Александър" изложба "Йероглифи".
Експозицията включва последните творби на художника. Сред тях са "Азбука", "Пътуване", "Сънят на самурая", "Тоалетът на гейшата", "Скрито желание", "Готовност", "Самочувствието на воина", "Играчки за възрастни". По един йероглиф е в основата на композицията на всяка творба. "Синьото", "Скритото желание", изграденото чрез синьо-жълт дисонантен контраст "Пътуване" издават склонността на художника да вплита в платната си и семантика на цвета. Цветът се свързва смислово с образа, а образът изгражда йероглиф. Играта на формите е отправено към зрителя предизвикателство да се вчете в образа, загатнат от заглавието и да достигне до същността. А същината Демирджиян "заключва" в съчетанието на абстрактната изразност с красотата на форма, линия, цвят и движение.
В творбите му се долавят отпратки към сюрреализма, към биоморфните структури на Хуан Миро, но пречупени през погледа на буен и темпераментен творец, за когото ритъмът и чистата, "зареждаща" звучност на цвета са начин на мислене. Енергия, бликаща емоционалност, контраст и интензивна цветност присъстват във всяко от платната на Демирджиян. Той използва "формулата" на източната мъдрост и отразява динамиката на времето, в което живеем, като прави това с копнеж по баланса, по тъй трудното днес постигане на мярката и "човешкия" мащаб. Йероглифът за него е синтезиран в изказ на хармонията. Той става основа, която свързва конкретното с общото, реалното с "надреалното", външният израз с вътрешната структура. Гладка повърхност, чист цвят, обмислена композиция, огъваща се, пълна с експресия линия са пътят, по който Демирджиян постига единство при възприемане на картината като цяло. Движението е вътрешно присъщо на творческата му природа. Художникът, който освен в цвета търси музиката и в ритъма на барабаните, предлага в платната си пътуване, което тръгва от хаоса и стига до вътрешен ред на форма, багра и още нещо... Той поглежда "зад" повърхността на нашето време и отразява видяното в знак. Знак, който се оглежда в собствената си същност и се превръща в образ.

Даниела Чулова