Купонът на Кита
Стефан Китанов е най-пристрастният киновед, когото познавам. И най-маниакалният в своята пристрастност - чешкото кино и Тони Палмър, Братя Маркс и "Монти Пайтън"... Стефан Китанов е пословичен и с музикалната си маниакалност - да слуша, пее и свири на китара - парчета на Саймън и Гарфънкъл, Боб Дилън, "Стоунс", "Бийтълс"... В началото на 90-те, когато нямаше работа, Кита дори се прехранваше като уличен музикант.
Стефан Китанов е най-прагматичният киновед, когото познавам - без да влиза в писането, той излезе на мениджърската сцена (с помощта на икономическото образование и лежерния си нрав). В битността си на директор превърна Дома на киното в храм на младите киномани - в разни програми там се извървяха филми и автори от не една и две страни (чрез енергичните връзки на Кита с чуждестранните културни институти в София и чужбинските му контакти). В битността си на киновед-групар-мениджър през 1993 той създаде "Рок Филм Фест", а през 1997 разшири амбициите си в "Мюзик Филм Фест". В битността си на киновед-групар-бизнесмен през 1999 се освободи и от тематичната, и от държавната зависимост - чрез фирмата си "РФФ Интернешънъл" създаде частния "София Мюзик & Филм Фест".
Стефан Китанов е най-щастливият организатор - той прави фестивала за себе си, а повлича в купона хиляди, в това число екип и спонсори.
Дори на финала, напук на изтощението, Кита и Пешето пак вдъхновено изкараха репертоара си от кавъри на класни евъргрийни.
Всеки стойностен международен фестивал има сериозен недостатък - изобилието от филми. Но пък търчането от зала в зала калява характера. Друг е въпросът, че физически е невъзможно да видиш всичко, а и е вредно за здравето. Но киноведското любопитство надвива хигиенните правила - все пак не ни се случва толкова често да гледаме накуп филми на Вайда и Вендерс, Михалков и "Монти Пайтън", Джармуш и Джордан, Бъртън и Бенини, Торнаторе и Фон Триер... Още повече, когато фестивалът предлага в навечерието на "Оскар"-ите почти всички важни претенденти за заветните статуетки. И най-вече, когато филми и създатели са пристигнали специално за случая.
От средата на 90-те, когато Световната кинопанорама се изроди в ноемврийска строева подготовка на предстоящите дистрибуторските хитове, наречена "Киномания", в НДК не са показвани толкова важни филмови автори. За две седмици световното кино кацна в София. Не че на предишни издания на Китовия фест публиката не е била разпъвана между свежи заглавия и съпътстващи програми, а Тери Джоунс и Тони Палмър са непознати лица тук, но сега всичко бе по-концептуализирано - поне като замисъл, ако не като реализация.
В София пристигна документалният филм на Вим Вендерс "Буена виста сошъл клуб" и се превърна в скандала на фестивала - една-единствена прожекция в кино "Люмиер", където и стъпалата не побраха мераклиите. Да програмираш Вендерс по този начин си е недалновидност, мека казано. Отново са заедно с Рай Кудър, чиято китара раздрънква емоциите в "Париж, Тексас". Именно музикантът открива из потайностите на Хавана старци-магьосници, свирили навремето в несъществуващия вече клуб "Буена виста сошъл клуб". Събира ги, продуцира им компактдиск (вече с "Грами"), засвирва с тях, устройва концерти в Амстердам и "Карнеги хол"... Поканва Вендерс да заснеме филм. И той запечатва моменти от репетиции, човешки монолози - с пура или мрежичка, късчета концерти, пейзажи от Хавана - със старинните улички или океана, групата из Ню Йорк... Властна е виталността на тези чешити, но още по-властна е тяхната музика - пробивно емоционална, магически пожарна... Запечатана от няколко оператори (Роби Мюлер, Тео Биркенс, Бригит Хилениус, М. Клер Пиман, Лиза Ринзлер, Йорг Видмер), визията е подчинена изцяло на латиностихията - живописна, нахъсана, екстремна... Ключ към атмосферата на филма е следният епизод, заснет от Видмер: репетиция на тераса, облаци през слънце, океанът бушува, столът на един от изпълнителите е на ръба на цимента, но никой не го гледа, нито слуша задкадровите английски думи на Рай Кудър - гледка и музика те вихрят в диво вълшебство. Във филма има и политически пласт - темпераментните парчета "De Camine La Vereda", "El Cuatro de Tula" или "Dos Gardenias" звучат като волен контрапункт на кубинския херметизъм.
Младият чешки режисьор Петер Зеленка се изненада, че толкова народ е дошъл в Дома на киното да види документално-постановъчния му филм "Мняга - хепи енд". На фона на драстичен сюжет за създаване, апогей, разпадане и възкръсване на музикална група; чрез факти и фикция авторът остроумно пародира арогантността на западната шоу-инвазия в Чехия и вариантите за съхраняване на идентичността - индивидуална, музикална, национална. Парадоксално-горко-нежен филм, създаден в традицията на Чешкото чудо, но с мистификаторския сленг на днешността. А на нас за пореден път ни светна, че сме безинтересни и за подобна нелепа агресия.
Френските филми се простираха от класически финяшкото кино на всекидневието, подписано от Ерик Ромер ("Есенна приказка"), през болезнената смешност на нашумелия Патрис Льоконт ("Момичето на моста") или фаворизираната напоследък в Париж социална/етническа мелодрама за жени ("Салон "Венера" на Тони Маршал, "Три жени на път" на О Бьон Чол, "Нашият щастлив живот" на Жак Майо), до трилъра за деца ("Зимна ваканция" на Клод Милер)... Общо взето, представителна програма, лишена от естетски изненади, ала полезна заради шанса да видим нови френски филми, непознати лица или вече любими, като Натали Бай или Даниел Отьой... Панорамата на датския лидер на филмовото издевателство Ларс фон Триер бе киноманският деликатес на феста. Освен популярните тук "Европа" (1991) и "Идиотите" (1998) и митологичния, гледан от малцина "Порейки вълните" (1996), в София пристигнаха дебютът на Фон Триер "Елементът на престъплението" (1984) и вторият му филм "Епидемично" (1987), а най-търпеливите изгледаха десетте часа от сапунено-мистичния телевизионен сериал "Кралството" (1994/1997), който така и не свърши. От хронологично подредените филми бе възможно да се проследят влиянията върху Ларс фон Триер - от Тарковски до Бергман и Фасбиндер; спиралата на естетските му изстъпления; френетизмът на творческите му капризи; онагледената идеология на Догма'95... И все пак единствено "Порейки вълните" се изтръгва от клаустрофобията на интелектуалното лудеене в кадър и полита до покъртителна разправа с догматиката на стереотипите - чрез шоковата страстност на мелодраматичните трусове, стилизирано овеществени от камерата на Роби Мюлер и актьорската вулканичност на дебютантката Емили Уотсън. Влюбих се във филма още по време на Кан'96 (Голямата специална награда на журито) и оттогава неуморно молех дистрибутори да го внесат, включително и Кита. Най-сетне "Порейки вълните" дойде, но софийската публика го прие по-скоро резервирано, отколкото възторжено. Чудна работа... Затова пък зрителите на "Тайната на Шопен или странният случай Делфина Потоцка" проявиха желязно единодушие в нетърпимостта си към филма на Тони Палмър. След като ни разочарова със снимания в България "Англия, моя Англия", световният автор на музикални филми за "Бийтълс", Вагнер, Рахманинов и т.н. е сътворил блудкаво, бутафорно и автоцитатно зрелище за любовни писма на Шопен, унищожени от комунистите в Полша през 50-те заради политически несъгласия с композитора. Дори руската пианистка Валентина Игошина, смятана от Палмър за един от неколцината виртуозни интерпретатори на Шопен днес, не спасява филма от кошмарната халтурност. Поредна вариация на тема "застаряващ режисьор снима младата си муза". Всъщност сладкодумният Тони Палмър разказа филма на сцената далеч по-атрактивно, отколкото на екрана.
По време на феста имаше и световна премиера - на американско-българския игрален филм "Звезда! Звезда!" с мултинационално актьорско присъствие. Авторите-дебютанти Йете Мюлер и Анди Шимелбуш са толкова млади, че на техния фон Радослав Спасов изглежда патриарх, но пък изображението му е адекватно на лудостта на нюйоркския ъндърграунд, разголван във филма. Нонконформисткият патос на "Звезда! Звезда!" (продуценти Алисън Силвър и Владимир Явашев) е трогателен, ала на авторите им липсва житейски опит и творческа мощ, за да се спасят от сянката на Анди Уорхол. Двамата млади от филма са прекрасни - красивият Ник Моран, познат от "Две димящи дула", и изящната непозната Сиена Гуилори. Между другото, момичето така харесало работата с Радослав Спасов, че с готовност би застанало отново пред камерата му, твърдят очевидци. А Барбара Зукова е неузнаваема - арматура и кожа, върху които само ярък спомен може да извае хипнотичната Лола на Фасбиндер. Иначе премиерата на "Звезда! Звезда!" измъкна за два часа артистичния млад бомонд от "Дупката" и го натъпка в кино "Люмиер". А после той се върна чинно в любимия бар - за купона, разбира се. Обичайна веселба падна с филмите на "Монти Пайтън", но в нов контекст - водопадният хумор на Тери Джоунс се сблъска и овъртоли с веселия абсурд на Теди Москов и "Улицата" на голям екран.
Със специална премиера бяха удостоени три прочути филма: "Сибирският бръснар" на Никита Михалков, "Пан Тадеуш" на Анджей Вайда и "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини. Разочароваха в същата последователност, но по различни причини: заради фарфаронската пустош в първия; затормозения контакт от наслагване на поезия в оригинал и в превод във втория; прекалено големите очаквания в третия. Но е редно да се видят - и трите са симптоматични вариации на успеха.
В програмата присъстваха и задължителните премиерни прожекции на заглавия от афиша, предоставени от дистрибуторските къщи. Те заизлизаха в киномрежата още преди фестът да е свършил или веднага след края му: хорър-приказката на Тим Бъртън "Слийпи Холоу", любовното торнадо на Нийл Джордан "Краят на аферата", баладичното американско извинение към японското малцинство на Скот Хикс "Кедри в снега", живописният трилър на Антъни Мингела "Талантливият мистър Рипли", второто занимание с действителен персонаж на Милош Форман "Човек на луната", поредното автопрепускане без дъх, но вече и без смисъл на Мартин Скорсезе "До краен предел"...
От изгледаното и през март кино все по-застрашително се бетонират две основни тенденции в световен мащаб: невъзможност да се сложи точка на филма, която води до хазартно цакане на финали; вълчи глад за оригинални сюжети, който стига до прелистване на литературата. На първата тенденция са подвластни почти всички показани филми - някой лансира хипотеза, че след като билетите струват скъпо, хората биха искали да бягат от действителността по-дълго, а според мен си е чиста проба мегаломания. Що се отнася до втората тенденция, в момента се сещам за десет примера: "Пан Тадеуш" (по поемата на Адам Мицкевич), "Талантливият мистър Рипли" (по романа на Патриша Хайсмит), "Луди години" (по романа на Сузана Кейсън, излязъл на български по време на феста), "Краят на аферата" (по романа на Греъм Грийн "Краят на любовната история"), "Слийпи Холоу" (по разказа на Уошингтън Ървинг), "До краен предел" (по романа на Джо Конъли), "Звезден глас" (по пиесата на Джим Кратрайт "Възходът и падението на Звезден глас"), "Кедри в снега" (по романа на Дейвид Гатърсън), "Крилете на гълъбицата" (по романа на Хенри Джеймс), "Легенда за пианиста" (по монопиесата "Novecento" на Алесандро Барико)...
Между другото, последният филм, филигранно изваян от Джузепе Торнаторе, и иронично-тръпният "Дух куче: пътят на самурая" на Джим Джармуш бяха показани още по време на "Киномания '99", а още не са излезли на екран. Защо ли организаторите на ноемврийското филмово сборище не се откажат най-сетне от криворазбраната традиция... Пролетният "София Мюзик & Филм Фест" предлага и по-висок престиж, и повече реклами, и професионална организация (пунктуален пресцентър, качествен превод, млада публика)...
Киното напоследък изненадва повече с леност, отколкото с търсачество. Така че всеки фестивал се смята за успешен, ако има поне три свестни филма. Тази година Кита може да е спокоен, след като докара в София "Порейки вълните", "Буена виста сошъл клуб" и "Мняга - хепиенд". А за догодина да бъде така любезен да разшири географията на специалните заглавия и гости - колкото и да са чужди на пристрастията му, колкото и усилия да му струва това...

Геновева Димитрова


Филмовата програма
(16 - 31 март)
бе концентрирана
в НДК, но се простря до кината Одеон, Глобус и Дома на киното. С показаните близо 80 заглавия (гастролни, премиерни, хитови, филмотечни) фестивалът се превърна в безспорния филмов маратон '2000.