Нова музика 2000
Не се е разминало без напрежение в средите на СБК изваждането от употреба тази година - на старата формула "Преглед - Нова българска музика" и замяната й с "нови произведения" под по-обширна шапка. Всъщност, старата формула криеше неудобството всеки път да събужда изтъркания виц, че "не е нито нова, нито българска, нито музика". Освен това тя е и оценка, а и претенция. А става дума именно за представяне на новонаписани творби. И така, априлският маратон започна на трети, понеделник, с камерна музика за глас и пиано. От години си давам сметка,че писането на камерна музика за глас в днешно време е занимание рисковано и нуждата от такова творчество трябва да е много добре защитена. Защото ефирът е претъпкан от слово, облечено в тонове: от операта и мюзикъла, джаза, през различни варианти на леката музика. Какво още може да предложи една камерна песен? Наслада за певци - съмишленици, запалени по камерното музициране, силно поетично изживяване, желание за експеримент с човешкия глас? Нищо такова не усетих в по-голямата част от чутото на 3 април (вокалните цикли на Арам Берберян-Датев и на Евгений Чешмеджиев). Слушах две певици, които нямат нищо общо с камерното музициране и цикли, в които не улових белези на цикличност, нито пък защита на поетичната идея. (това се отнася и до вокалните творби на Вера Баева, изпълнени седмица по-рано- една певица, която е в зората на овладяването на гласа си, а такива подробности като нюансиране, фразиране са изобщо немислими).
Малко любителско ми се струва писането на вокална музика без предварителна представа за тембъра и възможностите на гласа, на който ще е поверена. Като изключим очевидното удоволствие, с което Берберян-Датев изпитваше като изпълнител на ефектната клавирна партия на своите песни, подбудите за писане на такива ми е неясна.
Това не се отнася до цикъла на Пенчо Стоянов "Небесна стъклопис" по стихове на Михаил Щерев. Професионално написана емоционална творба, която, въпреки вокалните недоимъци на певицата, успя да докосне слушателя.
4 април - електронна музика. Кръг от творби, създавани в завладяващото компютърно общуване, в търсене на незнайни звуци и други, които надхвърлят експеримента, играта и навлизат в сериозната музика. Към вторите отнасям пиесата Калейдоскоп на Любомир Мицев за виола и компютър: един самотен музикант, вслушан в своята виола и във въображаем космически оркестър. Чухме и поредната - пета - космическа симфония "Апокалиптика" на Йордан Колев. Авторът обясни, че е инспириран от конфликтите около нас и си представя един космически поглед върху тях. Творбата беше "изкрещяна" от Камена Балканска, която се наслагваше полифонично върху собствения си синтетичен глас. (Спомних си с носталагия крехката женственост на полифонията между гласа на живо и на лента в една творба от преди 25 г. - "Монолозите" на Иван Спасов - но това е друго време и друг автор...) В ролята на зелени човечета видяхме младежи от Театрална балетна студия при СУ "Климент Охридски". Разбирам, че не всеки е Боб Фос и може да организира ритмично прозаичния интериор (в случая деловата зала на СБК), но поне трябва да опита... Може би музикалните флуиди са секнали танцовото въображение?... Хубавото беше, че младежите бяха довели със себе си пълна зала връстници, които изслушаха и творбите на Веселин Караатанасов, Владимир Джамбазов, Ст.Илиевски, Симо Лазаров.
5 април - симфоничен концерт. Една музиковедка, която чу само последните 1 и половина творби, изтерзано ми каза: не обичам да ми крещят. Концертът беше един нескончаем вик, една неистова употреба на медната група - разбира се, в различни нюанси на артистизъм и професионализъм. С няколко думи: Ангел Котев - Фантазия, в която авторът явно е решил да не обиди никого на сцената - видях, но не чух! - дори арфа. Николай Стойков - Парафраза 2 - за два саксофона и оркестър - познатият стил на фолкзадявки, поднесена колоритно, забавно; може би с малко повечко мед, за да има и финес в закачката? Красимир Тасков- Преображение IV - интересна творба, с добре премерена драматургия, с точно дозирани елементи на епос и драматизъм, белязана с ярката стилистика на последната третина на века (и с твърде много мед!) И най-накрая - отново неистовите апокалиптични видения на Димитър Христов ("Било е предсказано") - ужасяващо страшни, разтърсващи, агресивно стоварващи се върху света (отново страшно много звук за една вечер!). Апокалиптични предвиждания за бъдещето или страшно настояще? Случайно или не, на този концерт, мъжествено изнесен от Пазарджишкия СО под палката на Алексей Измирлиев, нямаше капчица комфорт за ухото -
една безумна преса в ffff...
Фолклорният концерт - 5 април. Като цяло приятни преживявания с много красиви гласове (ансамбъл"Пирин", Филип Кутев, сестри Бисерови...) между баналното (в стил "в духа на") и постижението в овладяване на едно съвременно отношение към духа на народната традиция: фолклорът, който никога не е създаван за сцена, отдавна е оставил театралните си функции да възпроизвежда вечно обреди и ритуали и се е качил на сцената за непривична в миналото роля. И ето че вече му е намерен и подходящия за новата роля колорит - да пародира, да напомня за театралното, да се забавлява и играе с огромната информация, която носи от миналото. Такъв тип отношение към фолклора чух в творбите на Георги Генов, Любомир Денев, Христофор Раданов.
Чух и една много ефектна група от пет момичета в юношеска възраст:"Гларусче" от Бургас. С ръководител Николай Стоянов. Пет момичета и една китара се опитват да навлязат в сложния, необятен, завладяващ свят на българските ритми и мелодика. Момичетата очевидно няма да станат певици, но в тях се възпитава умение да импровизират и да харесват истинското.
Към малкото си впечатления от четири дни с новите български произведения добавям и една предпазлива радост: добро количество публика.

Наталия Илиева