Дебатът
за Пантеона в Русе
На 20 януари 2000 г. вестниците "Бряг" и "Утро" излизат с единодушни мнения на двама архитекти срещу начина, по който Йоаний предлага да "сакрализира" и "витализира" пантеона.
Арх. Вихрен Бакърджиев: "На 12 януари т.г. в Русе бе осъществена изложба-пленер "Пантеонът на възрожденците и неговото християнизиране"... Скептичен съм към начина, по който те си представят въпросното сакрализиране. Експонираните материали, скици и "проекти" ни показват окачени на вериги кръстове, "пърформанс" от отражателно фолио и светлинни ефекти. Това са абсурдни и маниакални фантазии, които подлагат на изпитание гражданската ни съвест... Убеден съм, че християнското звучене на архитектурния му образ не може да бъде постигнато само с окачването на кръстове, светлинни ефекти и други козметични средства..."
На същата страница е публикувана и предисторията на пантеона, в която се казва: "Ексхумираните тленни останки на наши национални герои се оказаха приютени в нещо, което е хибрид между древноегипетска мастаба и гробница-мавзолей на близкоизточен деспот... Вътрешното пространство на Пантеона не се артикулира на канонични части, а куполът се носи от стените - нещо характерно за всички източни култови сгради и мавзолеи..." (в. "Бряг") Арх. Венцислав Илиев публикува мнението си със заглавие "Пантеонът и Паркът на възрожденците не понасят лекомислие и евтин популизъм": "... Защо тогава се учудваме, че издигнатият паметник, наречен Пантеон, има чужд на християнското светоусещане образ. Той е сътворен от атеисти и заложената в проекта символика е антихристиянска. Освен това е изграден върху място, от което Бог е оттеглил своята благословия. Затова козметични средства няма да направят от Пантеона християнска сграда. Поставянето на кръст върху купола, както предлага художникът Йоаний, е наивна първосигнална реакция... Освен че е елементарно като творчески подход, поставянето на кръст ще бъде и поредната гавра с паметта на възрожденците, чиито тленни останки от двадесет и две години чакат опело по каноните на православната вяра. Мое дълбоко убеждение е, че Пантеонът не подлежи на християнизиране. Той трябва да бъде основно преустроен и реконструиран като действащ християнски храм-костница с изцяло нов архитектурен образ. Разбира се, това изисква сериозна строителна намеса и солидни инвестиции... Другата част от програмата на "Лайънс клуб" буди още по-голямо недоумение. Тя внушава идеята за "витализиране" на Парка на възрожденците. Под витализиране се разбират абсурдните искания за "... създаване на атрактивен спортен център с подземни гаражи, атрактивни заведения... малки обекти на търговията, алеи за велоспорт, летни кънки, ролери, тенис-кортове, басейни..." и други в този порядък... В Парка на възрожденците не трябва да се строи нищо - никакви капанчета, никакви басейни, никакви ролери и велосипеди!!! Самата мисъл за това е кощунство... Паркът, който и без това има статут на паметник на културата, трябва всячески да бъде спасен от пагубната стихия на пошлостта и чалгата..."
На 21 януари в. "Бряг" публикува отговора на Йоаний със заглавие "Йоаний: Бъкърджиев и Илиев бяха на изложбата, но явно нещо са недоразбрали": "... на тази изложба беше представена не "наивната първосигнална реакция" на Йоаний, а проект-концепция, обмислян 2 години и съгласуван както с мненията на арх. С. Панайотов, арх. П. Дочев, арх. Цв. Русинов, така и със свещеници и архиереи от БПЦ с богословско православно образование. Аз нямам такова и няма да се произнасям за богохулствата във въпросния памфлет на арх. Илиев, според когото поставянето на кръст върху костницата-пантеон е "гавра с паметта на възрожденците".
Самоопределилият се за наместник на Божията воля в Русе арх. Илиев се изказва "компетентно" откъде "Бог е оттеглил своята благословия" и откъде - не. Това е мнение на псевдоморален и околокултурен циник, войнстващ СЕГА. А къде е бил преди 20 години?.. Странно защо някои свръхинтелигентни русенски културтрегери се опитват да лансират отново мнението на бившия диктатор Живков, който, както е известно, също не е харесвал Пантеона и е разпространявал с помощта на раболепните лумпенизирани "граждани" на Русе слуха, че храмът прилича на турска баня. Всички знаят за основния постулат в тоталитарната пропаганда: Един слух, повтарян 20 години, има шанс да се превърне в символ-верую на достойните наследници на системата, които използват момента да сипят сол в раната. Тук визирам мнението на арх. В. Бъкърджиев, публикувано във в. "Бряг" от 20.01.2000 г. ... А доколко е "елементарен" творческият ми подход, мисля, че не някакъв артист, очевидно неразбиращ значението на думата "артист", е уместно да се произнася. Професионалната етика и хигиената на отношенията между артистите явно не е позната на арх. Илиев..." (в. "Бряг")
На 25 януари в. "Бряг" публикува мнението на арх. Цвети Русинов, президент на L.C.Rousse 1999-2000, което започва така: "Ако ме пита някой защо Русе върви назад от началото на ХХ век, ще му покажа двете публикации на иначе интелигентните ми колеги архитекти от 20 януари тази година.", за да продължи: "Готовността за диалог организаторите изявиха още на проведеното обсъждане в САБ и работното наименование на темата беше променено от "Християнизация на Пантеона и витализация на Парка на възрожденците" в "Пантеонът и Паркът на възрожденците през XXI век"... Неудобно ми е да обяснявам на колегите си, че една проява, каквато е пленерът като форма, в никакъв случай не носи белезите на предрешеност и окончателност. Пленерът е една добра форма за изказване на идеи, които ще подпомогнат общинските власти при изготвянето на задание за паркоустройствен план, а също така и за изказване на нестандартни идеи за очовечаване и одухотворяване на интериора и екстериора на Пантеона, в който почиват, забележете, ХРИСТИЯНИ! И то какви?!.. През май 2000 година заплануваната творческа дискусия все пак ще се проведе и това е нормално за една демокрация, независимо от нежеланието на някои да признаят, че просто не са се сетили за нещо подобно, общозначимо и благородно, каквато е идеята на художника Йоаний..."
За да осигури "прозрачност", арх. Русинов прилага част от проекта за статут на "Пленер 2000" (11-14 май 2000 г. в Русе), чиято задача - 2 гласи: "При стриктното съхранение на дендрологичния парк, паметник на културата, да се създадат възможности за витализиране на парка чрез удовлетворяване на разнопосочните интереси на русенското гражданство - емоционални, социални, исторически и други.", а на нов ред се казва: "Подсказаните идеи от участниците ще послужат за конкретни реализации, които ще се финансират във времето, според финансовите възможности на Общината или чрез концесионни договори. Община Русе придобива права върху изказаните идеи. Тези идеи ще бъдат основа за създаването на парк от нов тип - парк, подходящ за потомците ни през третото хилядолетие след рождението на Христа." Неслучайно, макар и несъзнателно, в заключителната част Пантеонът въобще отсъства и всичко се съсредоточава около Парка на възрожденците.
В интервю във в. "Утро" от 31 януари Йоаний повтаря вече казаното и написаното с две изключения. Първо, след като цитира арх. Цвети Русинов за хората, чиято недосетливост ги води към нетолерантност, пита "Кой има полза от повторното ексхумиране и поругаване на костите на възрожденците?". Второ, когато на въпроса на интервюиращата "Кръстът ще превърне ли Пантеона в църква?" отговаря: "Това не е целта на идеята. За мен поставянето на християнския символ върху костницата е единствената целесъобразна алтернатива на парадната бездуховност, която през последните 10 години няколко пъти е поставяла въпроса за взривяването на Пантеона на възрожденците на сесии на Общинския съвет в Русе. Това е само част от арогантността, с която бе посрещната изложбата за сакрализиране на националната светиня в Русе от иначе "интелигентните" ни съграждани..." и т.н. по зададения въпрос. На 1 февруари в дискусията влиза и протойерей Стефан М. Стефанов във в. "Утро": "Ако някой се стреми към комерсиализиране на пространството около Пантеона на възрожденците под благовидния предлог за неговото християнизиране и витализация, анатема да бъде... Не съмнение, а почти убеденост в нечисти помисли буди обстоятелството, че с християнизирането се ангажират хора, които не са християни, хора, които се прекланят и служат на Мамона и от време на време, като бай Ганя, турят по един кръст. Казвам това, колкото и да ме боли от факта, че неясни и размити са границите между християни и атеисти, след като преди 35 години храмът "Всех Святих" бе продаден и предаден от висшата църковна власт на комунистическите управници без опит дори за съпротива... Пантеонът нарочно е проектиран така, че да не прилича изобщо на християнски храм... Християнизирането е и задължително, и невъзможно. В това е истинската трудност. Не бива да се самозаблуждаваме, че поставянето на кръст върху купола е достатъчно, за да стане сградата християнска. Още повече, че един кръст може да отлее всеки търговец на скрап с джобните си пари. Без да пише концепции, натруфени с неосмислена християнско-теософска фразеология. А ако оправданието, за да не се свърши една работа както трябва, ще бъде отново липсата на пари, то по-добре е тази работа да не се подхваща. Какво е необходимо, за да се християнизира Пантеонът?... За да стане храм, има минимум канонични изисквания... Трябва да се изгради и освети Свети престол и иконостас. Разбира се, и най-малкото изменение трябва да стане, като се зачита авторското право. Кощунствено и безотговорно би било, ако се направи един полухрам. Впрочем, ако все пак има някакъв християнски елемент в сегашната постройка, това са единствено мадоните на Кольо Желязото... А витализиране на гробища чрез атрактивни и комерсиални идеи се нарича светотатство, равно на разрушаването на храма..."
На 9 февруари в. "Утро" публикува отговор на д-р Светослав Попов, кардиолог, основател и първи президент на "Лайънс клуб" - Русе: "... На събрание на "Лайънс клуб" Йоаний изложи своите виждания, подкрепени с исторически справки, илюстрирани с образци от миналото и ескизи... Никой от нас не е имал намерение да поставя кръстове, да строи гаражи и увеселителни заведения. Понеже Пантеонът не може да се разглежда откъснат от площада и парка около него, едновременно трябва да се обсъди тяхната съдба... Ние смятаме, че Пантеонът не може да бъде превърнат сега в църква. Безсмислена е и идеята за неговото събаряне. Но не може в Пантеона да липсват символите на християнството...". По-нататък д-р Попов се възмущава от написаното от протойерей Стефан, изрежда благотворителната дейност на "Лайънс клуб" към сираците от ДДЮ "Калина" в село Стърмен, ученици и други, за да даде следния съвет: "Не знаем отец Стефан в кои сирашки домове е ходил и какви християнски проповеди е изказал, но го съветваме да тръгне по нашия път, който е далече от политиканстването." Накрая д-р Попов, незнайно защо, обяснява на отец Стефан, че пра-прадядо му е бил свещеник, както личи по името му, и че никой от семейството му не е бил антихрист. (В скоби ще отбележа, че моят прадядо е бил свещеник, което също личи по името ми, но това съвсем не означава, че аз съм християнка и че имам право да се меся в църковните дела.)
Така изглежда дискусията в Русе до 9 февруари 2000 г. Междувременно на 7 и 8 февруари във в. "Утро" Белчо Петров публикува "Искам да кажа истината за Пантеона и за черквата "Всех Святих" (Из ръкописа на книгата "Архитектурата на Русе и мемоарите на неговия главен архитект)" - поучително четиво, което заслужава отделна публикация.
Иначе паркът около Пантеона е наистина тъжна гледка: четири запазени гробищни параклиса, три от които напълно занемарени и използвани за тоалетни, а край тях значително по-нови плочи с надписи "Тук бе гробът на...", чиито кости са преместени в Пантеона. Дали поставянето на тези плочи е проява на наглост, на историческа стриктност или на гузна съвест?

Диана Попова