Идва ред на Париж

- Дошъл сте от Париж във връзка със съвместен проект с АТА Център за съвременно изкуство. Разкажете първо за вас.
Стефан Николаев: Аз самият всъщност съм от България, заминах през 1988 г. за Париж. Завърших Художествената академия там и работя като художник. През 1997 г. основах художническата галерия "Гласбокс", която много бързо стана важен център в Европа и извън нея. Това е едно много съвременно място, с много съвременни изисквания към неща, които показваме там.
- Имате предвид инсталации и мултимедийни работи?
Стефан Николаев: Да. Това са неща, които са свързани с всякакви актуални начини на изява в сферата на изобразителното изкуство, било то пърформанс или кино, а също и с експериментална музика. Освен това галерията е с много интернационален характер. Например миналата година представихме Мика Вайно - исландец, който се занимава най-общо с електронна музика.
- А вие какъв вид медиа предпочитате?
Стефан Николаев: Занимавам се с вече банални неща в днешно време. Тоест видеоинсталации, фотография и обекти.
- Галерията ви е интернационална, доколкото разбрах.
Стефан Николаев: От самото начало имаше много малко френско присъствие - един французин. И това не е въпрос на някаква дискриминация, а по-скоро на едно разбиране, на едно съвпадане на необходимости при мислещи хора с изместен национален контекст. - Добре, а как се намерихте?
Стефан Николаев: Бързо. Намерихме се в Художествената академия. Париж е богат на места, където чужденци могат да се намерят - от началото на века е така.
- По този повод все още валидна ли е легендата за Париж като столица на световното изкуство?
Стефан Николаев: Не, мисля, че много отдавна не е валидна. И никъде не е валидна, за Париж включително. От около 10-15 години сме свидетели на една ротация, за която е "виновна" така наречената глобализация. Тя всъщност дава във всяка една страна, във всеки един от центровете - Лондон, Берлин, Амстердам, Ню Йорк - своеобразна последователност от по-силни вълни ту в единия, ту в другия град. Мисля, че вече идва ред и на Париж - ще направим усилие в това направление. Което не може да стане без необходима промяна на френския традиционален манталитет на център на света.
- Вашият проект с АТА част ли е от това усилие?
Стефан Николаев: Да. Той е част от нашето ежедневие, свързан е с начина, по който ние непрестанно работим с максимално отдалечени и близки центрове, галерии и структури. Било то във Франция, Париж до Банкок, София, Токио...
- Каква всъщност е концепцията?
Стефан Николаев: Тя е от най-мързеливите. Опитвам се в България за няколко дни да събера мнения, впечатления и документация за това, което не знаем от българското изкуство във Франция. И да го представя на моите колеги. Ние знаем за Недко Солаков или за Лъчо Бояджиев, а и д-р Гатев е много популярен също... Затова нашата идея е "мързелива". Ще дадем картбланш на един куратор от България - Десислава Димова, да събере по нейно мнение по-младите творци, с които тя работи тук, съчетани, надяваме се, със споменатите вече познати български автори... Тъй като моята самоличност на българин е добре позната във Франция, мисля, че една такава изложба ще бъде добре приета в "Glassbox".
- Добре е да запитаме и самата Десислава Димова за нейния избор.
Десислава Димова: Още нищо конкретно няма, не сме избрали никой със сигурност. Почти сигурни са Недко, Гатев и Лъчо. По-младите са в процес на обмисляне. Тепърва предстои проучвателен период, аз не съм видяла още мястото, когато всичко се изясни, ще направя проект.
- Кога смятате, че ще се осъществи изложбата?
Стефан Николаев: Предполага се, че българската изложба в Париж ще бъде в началото на 2001 г. в месеците между март и юни.
Десислава Димова: Междувременно Стефан Николаев ще направи изложба в АТА София - все още не знаем преди или след българското представяне в Париж. Важно е да се отбележи, че именно АТА направи връзката с "Гласбокс" и организира тези проекти.

27 март 2000
Разговаря Диана Попова



















Разговор
със Стефан Николаев