Женско радиоцарство

Банален факт е масовото женско присъствие в журналистиката ни. От него обаче произтичат редица последици. Ако някак вестниците успяват да се справят с тоталната хегемония на жените-автори в изданията си чрез неподписани материали, то в електронните медии няма начин тя да се скрие. Това се отразява върху цялостната радиокарта, а и върху възприемането на радиофона.
Радиото изпитва сериозен недостиг на мъжки гласове. Затова когато се избират нови кадрови попълнения, борбата е предимно такива да бъдат намерени. Това автоматично води до снижаване на критериите към качествата и радиофоничността на мъжките гласове. И теоретично би следвало да покачи изискванията към жените. В първата си част теоретичното предположение се сбъдва. Колкото по-малко са мъжките гласове, толкова повече се оказват мъжете радиозвезди. Останалите се стремят към един и същи модел на уж "мъжко" говорене - силово и отривисто, с небългарски интонации. Към този начин на поведение се устремяват и голяма част от жените-водещи. Конкуренцията в техните редици е голяма и би трябвало да е мотив да се развиват различни стилове на водещи. На практика се оказва обаче, че почерците не се разграничават един от друг, а се сливат в едно неразчленимо и еднакво цяло. Така радиото става синоним на женско водене, с истерична небалансираност на емоции и тези, която се размножава в радиопространството.
Какъв е ефектът за това върху слушателите? Техният избор е сведен до миниум. Тям все по-рядко се предлагат гласове - емблеми, и все по-често - един и същи глас, зад който стоят различни образи. Непретенциозният слушател не е нито достатъчно търпелив, нито достатъчно постоянен към дадено радио, за да разкрие индивидуалността, стояща зад рецитацията. Женските гласове са предимно млади, весели и ненатоварващи - "действащият" символ на моментното ни радиосъстояние. Сред тези определения слушателят може да направи своя избор. Ако иска да чуе друга тоналност или модалност, проблемът остава изцяло негов. Защото онези, които му предлагат действително различно звучене, са и прекалено далече от интересите му. Ако слушателят пожелае да чуе мъжки глас, ще трябва или да се заинтригува от политика, или да се примири с факта, че този, който му говори, е единствената и неповторима шоузвезда в ефира. Трудно се намира анимиране на блок от зряла жена или мъж . Предпоставено е, че те не се котират. Макар дълбоко да се съмнявам в еднообразието на слушателските желания.
Не на последно място феминизирането се отразява и върху качествата на радиожурналистиката. Тя се развива в една насока, на която липсва противодействие. Не е задължително тази насока да е точно "женска" във феминистичния смисъл на думата, но със сигурност е първопричина за известния матриархат в някои електронни медии. Казват, че жените са по-склонни от мъжете да се нагърбват с по-слабо престижни работи. Журналистиката не е от тях, само така изглежда.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато