Александър Райчев - младши започна своите 25 години изискано и стилно - в компанията на Скарлати, Моцарт, Шопен и Дебюси. Зала 9 на НДК бе препълнена с публика искрено аплодираща дарбата на младия пианист. От седем години Райчев учи в Германия. Завърши пиано и композиция - там и тук. И от три години специализира в Хановерската музикална академия при известния педагог и изпълнител проф. Арие Варди. Концертира и гради сериозна кариера. Не само като соло-пианист, но като изпълнител на камерна музика и като композитор. Това пък определя една същностна черта на Райчевия стил - превръщането на формата - често недооценeна или просто необхваната от интерпретатора - в отправна точка на тълкувателските пътешествия.
Каквото и да свири - от миниатюрата до големите сонатни и концертни форми, той винаги първо строи, а след това осмисля и оцветява съдържанието с емоции, нюанси, колорит. Логика и фантазия, симетрия редувана с асиметрията на рубатото, разнообразие от тембри и динамики, контрасти - всичко това превръща музиката, изпълнявана от Александър Райчев, в постоянно движеща се гъвкава звукова материя, в един калейдоскоп от размесващи се късчета, здраво споени и всеки път организирани от своята композиционна система. Интересен е и подходът на пианиста към стила на всяка от творбите, които прозвучаха - сонатите на Скарлати и Моцарт, ноктюрното и скерцото от Шопен, прелюдиите от Дебюси. Всичко бе изсвирено и с лекотата, даваща възможност да следиш музиката, да следваш мисловно-емоционалния ритъм на Райчев, без да се препъваш, без да се стягаш от напрежение в трудните места, където неизвестността ще премине ли това изпитание пианистът нерядко разбива и формата, и естетическото удоволствие. Напротив - воден от уверените, безупречни и фино чувстващи пръсти на пианиста, летиш и съпреживяваш.

Боянка Арнаудова