Комедията се ражда
от чувство
за несигурност

Тери Джоунс е уелсец. Според него истинското чувство за хумор притежават уелсците, шотландците и ирландците. А англичаните само се хвалят с него. Тери казва, че чувствал българите като братя заради прекрасното ни чувство за хумор. Освен на умението ни да се смеем, Тери Джоунс е почитател на ракията ни и на шопската салата. Всяка негова дума е изречена като че ли на шега, но може да се усети, че насериозно оценява шоуто на Теди Москов "Улицата", което беше показано по време на панорамата на "Монти Пайтън" на "Мюзик & Филм Фест". Наред с удоволствието, което нашата публика извлече от повторната среща с Пайтъновците, беше и удовлетворението, че българският талант не пада по-долу. Първият филм, в който видях Тери Джоунс, беше "Вятърът във върбите". Там той играеше Жабока. Оттогава, като го видя, винаги малко ми напомня на жабок. А той твърди, че е слаб актьор. Не му вярвайте!

- За трети път сте в България. Какво ви харесва най-много тук?
- София. Сега е по-красива от всякога. Щастливи сте, че старите ви сгради са запазени. Това е прекрасен град за разходки - особено сега, когато вече го няма този ужасен мавзолей. Харесвам хората и чувството им за хумор. Гледах "Улицата" - чудесно предаване! Ужасно смешно. Българите винаги са готови да се смеят. Имат и страхотно чувство към абсурда. - Това донякъде е въпрос на оцеляване.
- Да. Но това важи и за англичаните. И те имат нужда да се смеят. - Във филмите си се смеете на всичко - религията, историята, секса... Има ли нещо, с което не бихте си правили гаргара?
- Може би с теми, ако самите те не са смешни. Понякога шегите с тях не се получават. Трудно е да предвидиш и с кое хората няма да се съгласят и ще намерят за обидно. Например в телевизионните шоута скечът, срещу който имаше най-много протести, беше за Първата световна война. Група войници трябва да решат кой от тях ще излезе навън и ще се подложи на опасност. И се броят "онче-бонче". Имаше много възмутени зрители - хора са изгубили роднини през войната, а ние се кодошехме с това.
По принцип, разбира се, не смятам, че страданието е смешно. Но всъщност е! И е тема на много комедии. Въпросът е в гледната точка. Не мога да измисля нещо, от което не може и не бива да се извлича хумор.

- Как работехте в "Монти Пайтън"?
- Пишехме и по групи, но най-вече поотделно. Събирахме се и говорехме, после пишехме и след това избирахме най-добрите парчета. Всъщност работехме много по-различно от Теди Москов. Той разчита на импровизацията. А ние на първо място сме писатели и след това изпълнители. Писането при нас е магическият момент на творчеството. А останалото е просто въпрос да запазим и пренесем магията на екрана.
- Чувствате ли се самотен сега, когато не работите постоянно с "Монти Пайтън", или киното така или иначе е работа в екип?
- Да, за мен киното е работа в екип. Например работех с французина Филип Леге. Той има съвсем различен начин на писане от моя. И ми беше много интересно да работя с него. Работя и върху друг сценарий, който пиша заедно с един англичанин, който живее в Лос Анжелис. Аз пиша и му пращам по електронната поща. Той нанася поправки на своя компютър и ми го праща обратно. Така че може да се работи заедно от двете страни на океана.
Изобщо сценарият е трудна работа. Аз пиша много книги за деца и там нямам никакви проблеми. Но работата по сценариите е много сложна и напрегната.
- Когато пишете или правите филми за деца, търсите ли разлика в типа хумор от този за възрастни?
- Всъщност не мисля, че пиша точно за деца. Просто се занимавам с неща, които харесвам. Може би съм си останал на 12. Първото ни телевизионно шоу беше за деца - "Не настройвайте телевизора". Но и то не беше точно детско. Повечето шоута бяха унищожени, но наскоро открихме няколко случайно запазени и те звучат много Пайтъновски.
- Често ви сравняват с Братя Маркс. Смятате ли, че сте повлияни от тях или от каквато и да е традиция?
- Основното влияние върху нас беше от комедийна група, която правеше шоу по радиото - The Goons (Глупаците). Те промениха начина, по който се слуша радио. Беше като полет на въображението. А моите идоли са Бъстър Кийтън и Жак Тати.
- Каква е разликата между това да работиш за телевизията, да правиш игрални филми и да изнасяш представления на живо?
- Винаги съм обичал киното на първо място. Телевизията беше по-скоро средство да се стигне до киното. Телевизионното шоу по някакъв начин е близо до шоуто на живо. Защото снимаме предварително някои парчета, но шоуто си има и публика, която трябва да държиш нащрек, да се преобличаш набързо и т.н. В телевизията се правят и повече компромиси заради ограничените технически средства. В киното има повече свобода.
- Вие сами играете женските роли. Защо? Пробвали ли сте да вземете жени актриси, или просто така сте решили?
- Още в самото начало пробвахме много момичета. Единствената, която беше наистина добра, беше Карол Клийвланд. За един скеч взехме една много добра актриса и снимахме с нея. Просто не се получи. Но тъй като харесвахме самия скеч, следващата седмица го преснехме и аз изиграх ролята на жената. Така стана някак по-гротесково, по-смешно. - Като какъв се възприемате повече - актьор, режисьор или сценарист?b - Преди всичко аз съм сценарист. Но се наслаждавам на всичко. Обичам режисурата. Всъщност не съм много добър актьор. Има само определени неща, които мога да правя. Не се възприемам като такъв.
- А в момента кое ви е най-интересно?
- Написал съм сценарий, който се надявам да снимам тази година. Пиша и сценарий за компанията на Копола. Това е рап опера по "Сън в лятна нощ". Занимавам се и с научна работа. Преди 20 години написах книга за Джефри Чосър. И преди две години ме поканиха на конгрес в Сорбоната на чосъроведите.
- Малко ме учудва, че се занимавате с такава сериозна работа.
- Да, може би е странно. Но е интересно, малко като детективска работа. Всички отбелязват факта, че Чосър е умрял през 1400, но никой не е поглеждал на смъртта му от гледна точка на конкретната историческа ситуация.
- Теди Москов каза, че с комедията прикрива колко слаб трагик е. Това важи ли за вас?
- Да, мисля, че да. Комедията се ражда от чувство за несигурност. Ако правиш драма и се провалиш, ще ти се смеят. А в комедията, дори и да направиш нещо глупаво, така или иначе ще ти се смеят.

Разговаря Мила Войникова



Разговор
с Тери Джоунс