Неразгадани тайни
- Истина ли е това, за което става дума във филма?
- Да, абсолютно. Всъщност никой не е виждал оригиналите на писмата на Шопен до една от възлюблените му, но копията, нотариално заверени, съществуват. Тоест можете да видите подпис, печат, марка... И цялата случка е истина.
- Колко време ви отне този филм?
- Работих по него 13 години, заснех го за 16 дни.
- Снимате твърде бързо, налагате зверско темпо на работа - въпрос на темперамент или на пари?
- Не, това няма връзка с парите... По принцип работя много дълго вътре в себе си: търся образи, лутам се, изучавам факти... И когато усетя озарението, както в този случай - когато чух изпълнението на младата пианистка Валентина Игошина - в мен прозвучаха думите на Шопен "...и мина ангел в небето..."...
Когато почувствам, че това е ключът към филма - край! И започвам снимките. Тогава за мен филмът вече е умрял. И час по-скоро трябва да го приключа. Този период не ми е приятен и е изтощителен... Филмът заживява отново на монтажа. Там магията се завръща.

- Във филма обвиняват Шопен в антисемитизъм. Но аз не долових причината. Какво не съм разбрала?
- Шопен е имал двама издатели - евреи. Те, естествено, са искали да купуват творбите му на безценица, а да ги продават скъпо. Нормално. Също толкова нормален е и неговият гняв и омраза към тях. Това е нервирало Шопен и, естествено, той пише до възлюблената си гневни редове за тези двама евреи. Това не е сериозен антисемитизъм. Така се е случило - гадните издатели и кредитори са били евреи.
- Защо във филма е сниман паметникът на Ленин от Киев?
- Защото не можахме да намерим друг запазен. Всичките са разрушени. Никой няма да разбере, че надписът е на украински.
- Ние разбираме.
- Вие - да, но на Запад никой няма да улови разликата. Това е бял кахър. Имах друг, по-сериозен проблем - снимахме в католическа църква, а по сценарий трябваше да бъде ортодоксална. Всичко беше приемливо, докато не казах на масовката: "А, сега, прекръстете се!" И се оказа, че аз, заклетият атеист, не съм съобразил факта, че католици и православни се кръстят по различен начин. Такава грешка е недопустима.
- Качеството на изображението и звука на филма е добро. На какъв носител го снимахте?
- Използвахме дигитална камера, дигитален магнетофон. Бъдещето е в дигиталната техника. Целулоидната лента ще изчезне.
- Не изпитвате ли поне малко носталгия по истинската кинолента?
- Не! По-тегаво е, по-скъпо, по-трудоемко, по-обвързващо... Няма нещо, което дигиталната камера да не може да направи толкова добре, колкото кинокамерата. Дигиталната камера сега е като кинокамерата в Холивуд през 1910 година. Дигиталната техника е в зората си, но този технически скок се осъществява в рамките на един живот. Това е впечатляващо.
- Опитах се да измъкна биографията ви от Интернет, но не успях, кажете ни нещо за себе си.
- Нямам какво да кажа. Аз не съм интересен човек.
- Все пак?
- Завършил съм Кеймбридж. Математика. По-късно започнах работа в BBC, след известно време започнах да правя филми. Писал съм книги - имам седем издадени. Най-любопитното е, че обитавам най-крайната къща в западната част на Лондон. Това е.
- Пътувал сте много, има ли друго място по света, където бихте искал да живеете? - Не!
- Правите филми за живота и творчеството на музиканти, композитори. Човек би казал, че сте обладан от музиката. Може би от вас се е очаквало да станете музикантът на семейството? - От мен - музикант!? Не!
- Свирите ли на нещо?
- Не! Мога да чета ноти, знам за какво става дума ...Казвате "обладан от музиката". Ами да, не вярвам на думите - много често те изместват нещата ...Музиката въздейства по друг начин...
- Напоследък работите все по на изток. На какво се дължи този афинитет към бившите соцстрани? Да не сте комунист?
- Не, категорично не! Сега ще излезе, че съм първо - антисемит, второ - комунист и трето - какво?
- Е, сега стана конфузно! Исках да кажа, че не се вмествате в общия поток от конюктурата през последните 10 -12 години. Може би се сте бунтар?
- Не знам дали това е най-точната дума... Не приемам за дадено и достатъчно каквото и да било само защото ми го казва някой! Обичам да се съмнявам, да проверявам, да мисля... Социалист бих могъл да бъда, далеч по-успешно от капиталист, но въпросът не е в това... Комунистическите идеи са твърде сходни с идеалите на християнството, но нас не ни занимават философските измерения на проблема, а че в практиката това се оказа катастрофа. Русия например е с напълно разбита икономика. Това, което се случва в момента там, е ново връщане назад.
Питахте ме защо съм привлечен от изтока - ето, например Шостакович. Музиката му е толкова прозрачна. Чрез нея той директно е застанал срещу режима на Сталин. И руснаците са го разбирали. А музиката на Шостакович не е от най-лесните - не е Пучини, не е поп-музика... Искам да кажа, че дори Сталин е осъзнавал, че Шостакович е недосегаем. Дори се е страхувал от неговата популярност.

- Филмът за Шостакович, изглежда, е любимият ви от композиторската поредица? - Не, не. Говоря за Шостакович, защото той е бил личност. И за да се разбере кога и защо културата е важна, значима. Изкуството не може да бъде изолирано от политиката, но значимото изкуство влияе на хода на историята.
- Привлекателни женски лица се забелязват във всеки ваш филм, дори когато това са съпътстващи роли или масовка - обаятелни, различни, много... Какво е за вас жената в киното и в живота?
- Фундаментален въпрос... Жената... Аз съм много подвластен на женската красота. Бил съм влюбен, истински, докрай, само два пъти в живота си. Първата ми голяма любов е една от най-красивите жени в света. Живях с нея 17 години. В книгата за 100-те най-красиви жени на XX век тя е под номер трети. Когато е в лошо настроение, ме пита: "Защо съм едва на трето място?"
Ако Валентина Игошина не беше красива, пак щях да я снимам, защото е невероятна пианистка, но тогава безспорно "Тайната на Шопен" щеше да загуби много. В известна степен в моите филми се опитвам да разказвам интересни истории, но автобиографичният елемент е неизбежен - опитвам се да проумея какво се случва с мен чрез филмовата история. Един от образите, които винаги съм търсил, е този "ангел в небето" и когато за първи път видях Валентина, тутакси, категорично я разпознах: невинна, красива, млада, надарена да излъчва чувственост с лице и с музика... Навярно сте забелязала - тя прави любов с камерата! Това не беше режисирано от мен. Аз й отвръщах с любов през камерата , а тя се любеше с музиката... Никога не съм изпитвал такава неудържима ревност. Това, което винаги съм търсил, е може би невъзможното единение между мъжа и жената. Какво е то - битка или хармония. Ето, тази тайна бих искал да разгадая.


Разговаря Ваня Баждарова






Разговор
с Тони Палмър



Британският режисьор посети за четвърти път България. "Мюзик & Филм Фест" бе закрит с най-новия му филм "Тайната на Шопен".