Две думи за Вазов

Думите са си Вазови - "народ" и "поет", аз само замених с тях неговото стихотворение "Българският език" и така се написаха още две Вазови стихотворения. Някакъв ужас, страст, страх, непреодолимост и монументалност вее от това, че и двете са напълно възможни. Там, където метафориките си остават леко разкрехнати, недонапаснали, ще се вклини литературознанието, за да заговори. Там, където няма зевове, "Българският народ" и "Българският поет" очертават ясния силует на Народния Поет.
Значи, езикът е заменим, езикът може да отстъпи, да отсъства от една едра реторическа матрица, която е в състояние да побере други понятия и да води други полемики. Да отстъпи и да бъде наизустен, щом Патриархът не спира да диктува на него всичко.



1.Българският език
Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Туй слушам сe откак съм на света!
Сe туй ругателство ужасно, модно,
сe тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще зема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

2.Българският народ
Народ свещен на моите деди,
народ на мъки, стонове вековни,
народ на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Народ прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, народ страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Туй слушам сe откак съм на света!
Сe туй ругателство ужасно, модно,
сe тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще зема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

3.Българският поет
Поет свещен на моите деди,
поет на мъки, стонове вековни,
поет на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Поет прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о поет страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Туй слушам сe откак съм на света!
Сe туй ругателство ужасно, модно,
сe тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще зема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.


    Албена Хранова





150 думи за Вазов

До 27 юни 2000 година, когато ще празнуваме 150 години от рождението на Иван Вазов, "Култура" ще публикува по 150 думи на българи, които имат отношение към Патриарха на българската литература.