Балкански сюжети

"Да изковем от мечовете плугове!" - скандираха до преди десетина години политическите внучета на Вили Бранд. Повъзмъжали, някои се заловиха да коват мечове от подкова. Има ли я, няма ли я? Има я! - казва министърът на отбраната на Федералната република Рудолф Шарпинг в един от по-напрегнатите си дни в парламента преди седмица; има я, как да я няма, само дето ни в оригинал, ни като копие го е виждал той този пъклен план, защото, казва, какво си мислите, че някой в Генералния щаб на Белград военни планове ще ми фотокопира!
Половин признание, поне засега, половин потвърждение. Какво ли би казал, ако изцяло си признае? Вероятно, че подхвърленият му преди година от външното министерство документ никакъв оперативен план на сръбския генерален щаб не е бил, а някакъв български разузнавателен анализ от 20 страници, преведен от австрийското разузнаване на хърватско-сръбски, кръстен на хърватски "Операция Поткова" и разпратен след това на половината свят, за да потресе единствено министър Шарпинг. И още, че въпросният документ разкрива не планове за прочистването на цялото Косово от албанците, а само датиращи от 1998 г. планове за разбиването на АОК. И още, което Шарпинг в акт на самопревъзмогване впрочем си призна, че офицери от министерството на отбраната горещо са увещавали министъра си да не раздува тази чернова, нахвърлена от някоя българска разведка, в доказателство за "Операция Подкова". Било пред пресата, било пред парламента, било пред конгреса на социалдемократическата си партия обаче Шарпинг с тъмни пламъци в очите седмици наред като шаман развяваше изрисуваната от небългарска ръка подкова, та да се сгърчат от срам и последните неверници в правото дело на германските звездни герои над Югославия.
И сега какво от това, че дори копие на тази операция не бил виждал? Не са ли достатъчно доказателство бежанските лагери и масовите гробове? - се аргументира министърът с черните пламъци на морала в очите си. Ами, какво от това - нищо. Какво от това, че сърбите превърнали стадиона на Прищина в стохиляден концлагер, че играели футбол с албански глави по зелените косовски ливади и се гощавали с прясно изкормено от майка му албанско бебе на скара, и останалите ритуали, присъщи на сръбския Античовек. Изброяваше си ги министърът от вестници и от екрани, днес може би няма да ги повтори, ала и днес никой няма да го попита не му ли убива от всичко това министерският стол. Напротив. След обясненията му пред парламентарната комисия по отбраната един негов депутат-съпартиец, Петер Цумклай, каза, че с оглед на убедителното му изложение пред комисията вече и дума не може да става министърът на отбраната всичко това - за подковата, де - да си го е съчинил. Рече и добави: "Шарпинг е един много силен министър на един особено труден пост. Като социалдемократи можем само да се радваме, че разполагаме с такъв министър." Може би е прав, защото може би не лъже, който сам си вярва.
Вестник "Зюддойче цайтунг", най-големият от сериозните германски вестници, отдаде дължимото на явлението "Подкова" с множество статии, сред които "В търсене на изгубената подкова"; освен това отрази новия термин в популярната си рубрика "Актуален лексикон". Читателските писма по вестниците не са най-точният барометър за вълненията на едно общество, ала все пак са индикатор. Затова нека цитираме три писма от броя от 13 април.
В първото един адмирал о.з. пише:
След всичко, което досега стана известно, можем в най-добрия случай да говорим за мнимия или за уж плана "Подкова". А дали е възникнал в белградския генерален щаб също е повече от съмнително. Целта на този мним план уж от Белград била "да подгони косоварите към Албания и Македония". Генералният инспектор на Бундесвера Ханс Петер фон Кирхбах, под чието ръководство планът (или както той казва, "елементите на един план") бил анализиран в ръководния щаб, съобщи обаче съвсем непринудено на пресата, че главната цел на сръбските операции преди нападението на НАТО изобщо не била прокуждането на албанците, а "разбиването, респективно неутрализирането на АОК". Защо това не бе поне споменато? (Елмар Шмелинг, Берлин)
Останалите две писма реагират на статията "В търсене на изгубената подкова" от Щефан Корнелиус. В първото четем:
В действителност - както Корнелиус излага в коментарната си статия - въпросът дали е имало някакъв писмен план "Подкова", отразяващ намеренията на Слободан Милошевич, не е най-важният въпрос, когато правим преценка на Косовската война. Далеч повече тежест имат други въпроси: Защо мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа 1998/99 година изобщо не бе разгъната в предначертаните мащаби и защо преждевременно бе преустановена? По какъв начин държавите от НАТО окуражаваха АОК да стори необходимото за ескалация на гражданската война? Преговорите в Рамбуйе не бяха ли водени с единствената цел да легитимират започването на войната? Вече е вън от всяко съмнение, че вестите на ужаса през първите дни на войната за концлагери и масови екзекуции бяха съчинения и преувеличения на НАТО. Не противниците на войната са длъжни сега да търсят доказателства, а онези, които се опитаха да оправдаят с извънредни обстоятелства една война, погазваща конституцията и международното право. От всичко това възниква впечатлението, че федералното правителство излъга Бундестага и населението, за да получи одобрението за тази война. (Д-р Феликс Велти, Любек)
И накрая третото читателско писмо:
Щефан Корнелиус в статията си "В търсене на изгубената подкова" твърди, че планът "Подкова" не е играл роля за легитимирането на войната срещу Югославия. Това твърдение е непочтено, като си спомним как преди година отляво и отдясно шамаросваха с този план критиците на войната. На всеки критик с този план просто му запушваха устата. Така погледнато, критиците сега само реагираха адекватно на значението, придадено на този план тогава. Правилата на логиката обаче повеляват сега да попитаме защо този мним план за систематическото прокуждане на косовските албанци от родината им фактически зае такова централно място в обществеността, щом изобщо не е бил необходим за легитимирането на войната? Може ли Корнелиус да ни отговори на този въпрос? Редакторът на "Зюддойче цайтунг" обаче се заблуждава и поради още една причина. Установи ли се, че планът "Подкова" е бил измислен, ще се потвърди опасението, че критиците на войната могат да се окажат прави и с другите си обвинения, които непрекъснато отправят. Това може да доведе като последица до всеобща делегитимация на войната. (Франц Йозеф Пивонка, Мюнхен)


Жерминал Чивиков

Излъчено по "Дойче Веле"