Бенефис на Валери Петров

Поетичният спектакъл-рецитал на абсолвентите по куклено изкуство при НАТФИЗ "Кр. Сарафов", поставен от проф. Вера Стефанова, всъщност не е нито куклен, нито е точно "бенефис" - авторът не бе там, а и не го е гледал. Той обаче присъстваше духовно - с творчеството си, с характерната за него и пресъздадена от режисурата атмосфера на поетично очарование, с магията, в която, сами потопени, младите артисти въвличат и публиката.
Извадки от "Палечко" и "Копче за сън", "Когато розите танцуват" и "Театър, любов моя!", "В лунната стая" и още много пиеси, поеми, стихове на Валери Петров, както и негови преводи (Шекспир, Превер), са подредени в неочаквана мозайка със своя вътрешна логика и единство. Получилата се сплав от "детски" и "недетски" творби отново доказва колко рехава е възрастовата граница при голямата поезия. Невероятно бе трепетното съпричастие, с което занемелите зрители, повечето от тях 12-13-годишни, доведени при това "организирано", попиваха всеки звук, всеки шепот. Ето че и в ерата на електронните игри и Интернет, на кино, тв и видео, заливащи ни с екшъни, и "спешъл-ефекти", подрастващите са отворени за внушенията на едно външно скромно, дори аскетично изкуство, наситено с мисловна и емоционална енергия. Никакъв декор - само разчупеният под на малката сцена се възприема от разбуденото чрез словото въображение ту като коритото на Сена, ту като долчинка в леса... И никакви костюми - само най-семпли спортни дрешки. Но пък каква фантазия в мизансцена, в "мултиплицирането" на образите, във феерията на "лунните лъчи" (постигната с обикновени фенерчета, увити и удължени с цветна хартия), каква вглъбеност, страстност, а и усет за хумор в поднасянето на словото, каква озареност в лицата, в светналите очи... Тези начеващи актьори не са могли да съпреживеят висотите в интерпретацията на Валери-Петровата поезия, които помни моето поколение - рециталът на Славка Славова "Дъжд вали - слънце грее", Таня Масалитинова и Славка Славова в "Театър, любов моя!", Илка Зафирова и Ицхак Финци в "На смях", плеяда големи актьори в "Когато розите танцуват" и колко, колко още... Но с вдъхновението и всеотдадеността си те се оказват продължители на една заслужаваща поклон традиция.
А тази традиция, убедена съм, ще пребъдва - поезията на Валери Петров ще въодушевява още много поколения...

Неда Крънзова-Станимирова