Паранои

"Параноя style" е названието на изложбата, която Десислава Димова събра за АТА център за съвременно изкуство. "Събра", защото както самата тя каза, това не са провокирани от куратора работи, а живата действителност. Това е всичко, което се намира в ателиетата на младите художници, което ги занимава и съществува като нещо прието и несмущаващо. "Параноя е съвременен стил на живот" пише в концепцията си Деси Димова. Тя изразява очебийни белези, които можем да не харесваме, но не можем да променим - дистанцираност, недоверие, скептицизъм. Параметрите й са широки, а проявленията - разнообразни. Димитър Труканов се представя с фотографиите "24 часа в бутилка от минерална вода", при които маниакалното (или както съвременните параноици обичат да казват "маниашко") е свързано с уникалността на погледа към света и забраната на скучни зони. "Cover" на Даниела Костова предлага практическа схема за самозащита при досега с другия. В "Един час предимство" Иван Мудов обикаля с кола паметника "Левски" откъм "правилната страна", осигурявайки си зелена светлина поне в рамките на този период. В "Очаквайте включване" Симеон Николов тайно записва телефонния си разговор с Яра Бубнова и нейните реакции за замислена от него работа и превръща това в произведение.
Именно последната работа е много любопитна, тъй като поставя въпроса за границата между личните и чуждите паранои. Напоследък той е актуален (поне за предпараноичното поколение). Проблемът за "споделянето" на четири очи или уши отпада. Междуличностните отношения се прожектират на голям екран, достъпен за всички. Спекулацията с имена, изказвания и факти, размиването на границата между лично и обществено, манипулирането и липсата на скрупули като нормално житейско поведение, превръщат и нас - "непараноиците", в адепти на това течение.
В този смисъл много на място, но неизползвана докрай беше лекцията, организирана от Деси Димова, засягаща широка тема - от строежа на клетката до генното инженерство. На пръв поглед крайно отдалечени от художническите занимания, тези проблеми всъщност имат дълбока връзка. Научната лаборатория не е нищо друго освен подредба на актьори, действия и резултати, които променят зависимости, значения и живота в глобален мащаб. Генното инженерство прокарва моста между естествена среда и изкуствен продукт, т.е. означава тихата граница между природа и култура. Науката е културна практика и практична култура - там въпросът за етиката например е поставен на много по-високо ниво. Затова и извън конкретиката на лекцията, нормално беше да се разбуди дискусия за моралната страна на трансгенетичните експерименти например. Както каза Яра Бубнова, това би било изключително интересно за хората на изкуството, които отдавна са приели, че моралът е нещо, което тях не ги засяга. Такава обаче не се случи, което само засилва личните паранои по отношение на чуждите.

Мария Василева







Изкуство
на борда