Казусът срина дебата

За 14 април във Факултета по журналистика бе обявен дебат за насилието в медиите. Доколко той се състоя, е трудно да се каже. (Конкретният повод, както се подразбираше от всички, бяха кадрите с екзекуцията, излъчени по БНТ на 3 април.) Водещият Деян Кюранов в началото обяви, че мнението "по-скоро против" се застъпва от Светла Божилова, в "средна позиция" е Георги Лозанов (и двамата от НСРТ), а възгледът "по-скоро за" - от Светлана Джамджиева и Пепа Петрова от дневен и нощен "Труд". Дебатът е между "масата" и "залата", бе уточнено още, и действието започна.
В изложението на Светлана Джамджиева водещ бе лайтмотива "Това е истината", но все пак добави накрая, че е трябвало да има предупреждение и да бъде избран друг часови пояс. Пепа Петрова делово обяви, че е имала "четири трупа в продължение на два часа" през последното си дежурство и продължи, че такива кадри трябва да се показват. Единственото, което я притеснило, е, че кадрите са снимани преди две години - тя като медиен репортер не разбирала какъв е смисълът да се показват сега.
Георги Лозанов започна с това, че неизбежно ще се повтори в съжденията си и разграничи три пласта: нивото на преживяването (изцяло е в правото на публиката да си го спести или да заведе граждански иск срещу телевизията); въпросът за смисъла (провалът е именно на това ниво - липсата на ясен референт и послание свеждат кадрите до показване на чиста ритуална жестокост); за отговорността на медиата за смисъла. Светла Божилова също открои три измерения: професионално, политически контекст и проблемите за функционирането на медиата (как се взимат решенията в такива ситуации).
Дебатът започна многообещаващо с въпроса: ако имаше часа и датата на екзекуцията, както и имената на екзекутирания и т.н., щеше ли нещо да се промени. Но продължи с критика към НСРТ, предизвикала обяснения за дейността на съвета. Младежи се измъкнаха на този етап, обявявайки "масата" за балъци. Последва реплика "Не пренасяйте проблемите на НСРТ тук", контрирана от точно обратния въпрос: "Какво прави НСРТ? Какви са ви правомощията да повлияете на телевизията". Георги Лозанов се опита да приключи въпроса с думите, че НСРТ е "маргинално бутафорен орган", в който обаче по някакъв начин се чувства добре. С което залата се обърна към въпроса за "призванието" на телевизията.
Младеж отново върна вярата в дебата: "При това положение трябваше ли да гледаме кадрите от земетресението в Турция? Или трябва да се показва само това насилие, което носи послание?" Но вместо отговор или разговор, студент се изнерви: "Твърде много философстване по въпроса..." На този етап Деян Кюранов взе думата от себе си и продължи по посока "философстване" с разсъждения за начините, по които може да се въздейства на медиите и се замечта за "групи за отпор"...
Последваха нови разсъждения за "призванието на телевизията", предизвикали Георги Лозанов към обяснението: "телевизията няма призвание, тя има комуникативна функция, даваща право на избор на публиката". Този път друг младеж се ядоса: "Дебат не се получи" и върна въпроса към НСРТ. Последва изложение на преподавател във факултета за прожекцията на целия филм в същата зала на 9.11.99 и за реакциите (включително на Александра Свиридова, която познавала режисьора - "Русские режут русских и сваливают на чеченцов")...
И отново - в края на втория дебатен час - "Какъв орган е НСРТ", "За какво сме се събрали тук"... И най-неочаквани настоявания: "Не чухме чисто човешкото отношение на г-н Лозанов". Странно е да се чуе такова искане във Факултета по журналистика. И доста разочароващо за бъдещите ни журналисти (макар повечето от изказалите да уточняваха, че са от други специалности). Георги Лозанов обясни какво е "човешкото му отношение", за да продължи с мисли как "казусът накървява дебата за него". Самите реплики "Хайде стига философстване" сякаш призовават "Дайте да хванем казуса веществено" - казусът иска да срине сложното говорене за медиите.
Тук бих добавила само, че за съжаление казусът успешно срина и самия дебат...


Диана Попова