Форман постигна и скуката

Толкова суперлативи предшестваха идването на "Човек на луната" и толкова яростно Милош Форман бранеше в пресата Джим Кери като Анди Кауфман, че чаках филма на нокти. Все още ме човъркаше разочарованието от "Народът срещу Лари Флинт" - заради хладината а ла Оливър Стоун (продуцент), чужда дотогава на режисьора на "Любовта на русокосата", "Полет над кукувиче гнездо", "Амадеус"... Оказа се, че предишният филм си е направо преживяване в сравнение с новия. Там си има не само жив Лари Флинт, сочен екранен образ на наглото предизвикателство (Уди Харелсън), а и страхотен казус с издевателствата на списание "Хъстлър", все още гърчещ лицата и търкащ съдилищата на пуританска Америка.
Какво има в "Човек на луната"? Продуцентите Дани де Вито, Майкъл Шамбърг и Стейси Шер са застанали зад проекта на екипа, създал "Народът срещу Лари Флинт" (Форман отново работи със сценаристите Скот Алекзандър и Лари Карашевски). Драматургичната схема е същата - детство, юношество, мечти, сбъдване, объркване... С малка разлика - Лари Флинт продължава да се кефи на живота, въпреки инвалидната количка и неспирните дела, а комикът Анди Кауфман продължава да изопва спомените на клетата публика дори години след смъртта си. Подобно на предишния филм, "Човек на луната" представя герой-издевател, а мишената му е униформената наивност на средностатистическото американско мислене - то е родило този Франкенщайн на субкултурата от невъзможност да преглътне и изрита обидите му. Анди Кауфман е жалък шут, гнусавец и мизантроп, който няма друг талант, освен да изненадва - най-вече себе си, после и останалите. Това е неговата стратегия на успеха и филмът чинно я проектира в два часа екранно време - без напън за оригиналност. "Човек на луната" е неудържимо скучен филм - като тъпите скечове на своя герой. Кауфман не е нито симпатичен с наразбрания си артистизъм като Лени (Дъстин Хофман) във филма на Боб Фос, нито магнетичен с арогантните си жестове като Хауърд Стърн в "Интимни части".
Джим Кери, показал в "Шоуто на Труман", че може да играе, освен да се гъне, в "Човек на луната" сякаш е забравил за това - присъствието му се изчерпва с познатите антипатични гримаси, имитации, пируети...
И повторното посягане към Къртни Лав е изиграло на Форман зла шега - ако в "Народът срещу Лари Флинт" бе автентична и сладка, в новия филм е статична и жалка.
Почти непосредствено след като гледах "Човек на луната", по един от кабелите излъчиха "Рагтайм" - едновремешната печална Форманова екранизация по романа на Доктороу. Въпреки фрагментарната си илюстративност, този филм обаче притежава атмосфера и страст, каквито в новия не можеш да откриеш и през най-розовите очила.
Наскоро четох, че общинарите в Чикаго взели решение да кръстят улица на името на Хю Хефнър - заслужава го човекът, що долари е докарал на града. Както е тръгнал Форман, защо да не направи филм и за издателя на "Плейбой". Във всички случаи е по-интересен и харизматичен от парадигматичния кретен Анди Кауфман.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед