Българският Великден -
медийни (зло)употреби


От месец и половина - два насам за държавните електронни медии всеки ден е Великден. Всеки ден по малко държавата се подготвя за най-важната среща. Със себе си. Идеята за форум, който да събере успели българи от чужбина и България не бе дискутирана от обществото. Тя дойде и се наложи от висшите политици, ибо те са единствените реално преуспели през последните 10 години българи, и от интелектуалци, съумели да се реализират преди започването на този период. Те и предначертаха медийната политика за отразяването на голямото събитие. Медиите трябваше само да извършат цялата кампания по осведомяване, популяризиране и обобщаване. Медийното подготвяне на почвата е също толкова важно, колкото и самото събитие, а в случаи като нашия може да се окаже и по-значимо.
Радиото и телевизията ни натоварват всеки ден с поне по едно интервю, репортаж или информация, свързани с Великден. По-точно казано, с конкретните личности, които ще участват, а не толкова с инициативите на нарочно създадения за целта комитет. Всичко щеше да бъде чудесно, ако медиите не преексплоатирваха темата по възможно най-сакатия начин. Липсата на различни гледни точки, на мнения и подходи към идеята доведе до еднообразие в поднасянето на информацията. Натрупването на еднаквостта ден по ден остави впечатлението за самоцел. Така и не се разбра кое е нещото, вдъхновило "множеството" да участва. Не стана ясно и откъде и как го намериха. В електронната медийна реалност то просто си съществува от само себе си и като че ли е чакало единствено някакъв сигнал, за да се прояви. При всеки друг случай от радиото и телевизията скръбно анализират как българите в чужбина не се понасят много-много помежду си и как вредят с това на имиджа на родината. Сега същите медии обясняват точно обратното и им поверяват бъдещето и възстановяването на имиджа. Грубо казано, медиите подходиха към потенциалните участници с призива: "Чупи - купи".
Тъй като замисълът на историята щеше да се провали, ако бе засегнат същинският проблем за напускането на България, медиите избраха друг път. Те показваха хора, които, оказва се, съвсем случайно са попаднали "отвъд" и съвсем неслучайно са се реализирали. Като в това нямаше нищо от съзнателния им избор да не бъдат тук. Медийният "мит за вечното завръщане" бе толкова силно викан и повтарян, че подейства обратно. Той доубеди аудиторията, че всъщност завръщане ще има само за малко, но не и завинаги. И още по-крайно - че за да влезе в медийното пространство, човек трябва да е с визитната картичка на чужденеца. Защото нашите медии пропускат да забележат "успелите" в България, но когато им кажат, забелязват "успелите" навън. Не е изключено "Българският Великден" поне в медийния му (засега) вариант да предизвика нова вълна от желаещи да напуснат страната. Тъй като медиите доказаха, че е по-добре да си "вън", отколкото "вътре".
Най-непредвидимото всъщност се случи. "Българският Великден" се изчерпа с изпращането на телевизионни репортери, за сметка на "вътрешния" данъкоплатец, които да се срещнат с хората, които след дни ще им дойдат на крака. Остава отворен въпросът с какво тогава ще се занимават държавните ни медии, когато истинското събитие настъпи.


Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато