Две пиеси и един P.S.

1. Пиесата "Една добра жена в една лоша зима" от Пламен Дойнов е поставена в Шуменския Драматично-куклен театър "Васил Друмев" от Димитър Стоянов Нов. Новото в тази драматично-буквална постановка е само пиесата на Дойнов.
Но и в нея новото дори не е "добре забравеното старо". Драматичната ситуация на самотния човек по коледните празници е многократно използвана в драматургията, литературата, киното - с различен успех. Достатъчно е само набързо да си спомним "Коледната приказка на Оги Рен" от Пол Остър. Драматичните ситуации и сюжети, както е известно, "пътуват" и неизменно се повтарят. И това, че авторът е избрал подобна ситуация, само по себе си е амбициозен избор, който означава не само влизане в успешните "дискурси". Той издава намерението да ни предложи неочаквана гледна точка към тази иначе отдавна позната ситуация. Тъкмо това, обаче, не се случва. Литературно-умело конструираните диалози-монолози на жената с въображаемите й близки хора в студената нощ, откъдето би трябвало да се породи така нужното на сцената драматично напрежение (което от своя страна да предизвика неочаквана трансформация в тези "вътрешни" взаимоотношения) се движат в стилистиката на сантимента и баналността. С желанието да се превърнат в поезия. Но и това желание остава толкова сбъднато, колкото и желанието на жената да срещне "топло" общуване и сродна душа. Метафората на парното, което вече не "гасят, а спират", и което не може да стопи "ледените полета" в общуването между хората, е твърде семпъл "литературен" отблясък от ежедневието ни. Чрез структурата на абсурдната пиеса-монодрама се проявява просто познатият ни битов абсурд. В най-добрите си "абсурдни" пиеси Станислав Стратиев (както в същото време и Мрожек) някога описа драмата на субект, който съществува в чистата механизирана форма на абсурда, лишен дори от неговия екзистенциален, трагичен хоризонт. Затова неговите персонажи бяха просто нелепи, смешни и драматични, а тяхната съдба се превърна в метафора на човека от соцреалността.
В "Една добра жена" битовият абсурд не е пре-формиран в поезия - за да се прояви тъкмо съдбовната му за субекта баналност. Той е експлициран плахо-половинчато чрез сантименталното, без да се превърне поне в откровено сантиментална монодрама. Режисьорът Стоянов Нов дори сантиментализма на изповедите не е естетизирал, а простичко е визуализирал текста сред мизерния ерзацреализъм на тръбите на парното и стола с въображемия събеседник, оставяйки актрисата Мария Петрова-Енева да се оправя както може с емоциите на своята "добра жена".
В сблъсъка между битовата нищета и далнините на въображението би трябвало да затрепти драмата на персонажа и нейната особена поетичност. Ако би имало повече въображение в самия текст. Така, както то празнуваше в първата "Улица" на Теди Москов в Театър Ла Страда и в следващите му тв-вариации. В онзи епизод (на някоя от "Улиците"), когато Мая Новоселска метеше жалките ни мръсни продънени улици и "плуваше" с метлата си в локвите им, на фона на гондолиерите във Венеция, разказвайки с невинна радост "баналните" си мечти, имаше повече драматизъм, драматургия, поезия и смях, отколкото в цялата "Добра жена" на Пламен Дойнов и Стоянов Нов.

2. "Самолетът беглец" на Камен Донев е опит да се превърне говоренето на уличните персонажи (Контрольорка, Гражданин и пр.) в драматургия. Принципът "дума дума отваря" се е превърнал в безпринципност и сценични скечове, в които актьорите се движат свободно. Бляскавата логорея на "даскала" на Камен Донев в една "новогодишна" "Улица" на Теди Москов, изтикан от екрана, за да млъкне, на сцената се разлива в хаотични потоци. Може би защото няма кой да ги прекъсне и формира в драма. Валентин Танев се самоцитира без особено усилие от същата тази "Улица". Режисьорът Галин Стоев е де-формирал персонажите в тяхното нелепо "низко" говорене. Те изглеждат гротескно - въздействие, усилено още повече от японските декоративни мотиви. Тъкмо гротесковостта на сценичните образи проявява силната му съпротива, неприязън и ненавист към дребнавостта, битовостта и вулгарността на родния ни, населен с подобни персонажи пейзаж, от който никакъв самолет не може да ни отнесе.

P.S. При всички различия между "Една добра жена" и "Самолетът беглец", и двата нови български текста за сцена са "излезли от шинела" на Теди-Московата "Улица". Но ако в нея режисьорът деконструираше с вдъхновение и въображение "драматургията на ежедневието" ни, в тези текстове се прави опит от "останките" тя да бъде отново конструирана. И сигурно си струва усилието, стига да бъде открита драматургичната "конструкция". Иначе и намерението ще потъне в ежедневието.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата