Чай за малкия човек

Преди да тръгне предаването "Чай" по БНТ, неделята служеше за излежаване малко по до късно, за преглед на дебелата съботна преса и за спретване на някоя изостанала къщна работа. След като то стартира в неделята - поне до 10.30 - се върши само едно - гледа се "Чай". Предаването на Драгомир Драганов грабна моментално визиоторията, хипнотизира я и безпрекословно я спечели: дотам, че няма човек, който да не го харесва - от малкия до големия, от претенциозния интелектуалец до непробиращия телеман. Тази всеобща привързаност е в случая интересният за промисляне и обговаряне феномен, не толкова професионализма на "Чай"; самият факт, че то намира повсеместен радушен отклик вече казва достатъчно за неговата сръчна изпипаност, майсторски конструирана концепция и (пак майсторски) реализирана.
Ясно е, предаването уцели в десятката някаква зрителска ниша. Ще бъде обаче наивност, ако решим, че тази ниша е само програмна. Вярно е, понякога БНТ (и не само) изпитва трогателна безпомощност какво да прави сутрин през почивните дни, но едва ли единствено липсата на вътрешна и външна конкуренция е причината за успеха на "Чай". По-скоро то откри/запълни ментална празнина в излъчванията на синия екран: там просто го нямаше малкият човек. Слава Богу, Драгомир Драганов се появи, предложи му със симпатично гостоприемство чаша горещ и ухаещ на свежест чай, за да го утвърди като интересен и заслужаващ показване обект. Казано по-усукано, на телевизионната претенция за официалност и елитарност "Чай" отговори с истината за телевизионната същностност като общественост и всекидневност и така създаде (или по-скоро върна) една "телевизия с човешко лице".
Водещият не крие своето пристрастие към "малките хора". Честа негова реплика към гостуващите му актриси е "Ти като че ли не беше докрай оценена (в киното, в театъра...)". Желанието е дори популярните лица да бъдат вкарани в тази предпочитана парадигма, за да не се измъкнат от общата привързаност на предаването. Колкото до същински неизвестните хора, то се опира на две търсения: най-напред изсред всекидневието да изтегли "образите", странните птици, чудаците; другото е в обикновеното да открие необикновеното, неочакваното, интересното. Така пред очите ни се изреждат симпатичните лица на ваксаджия, пълнещ запалки, мотоциклетист и тяхната житейска философия; или пък ежедневието на продавача в уличните павилиони-дупки, секс-куклите, татуировките. Колкото до рубриката "Чай-парк", тя си е същинска народна трибуна: всеки, който иска (и му стиска), застава на нея и говори каквото си ще. Всъщност цялото предаване е такава трибуна: малкият човек най-сетне получи своето телевизионно време, което го провижда не само като обект, но и като субект на своето случване. БНТ даде шанс на своите най-верни акламатори и адепти и те не я излъгаха, а превърнаха "Чай" в най-гледаното и най-предпочитано нейно предаване. На телевизионната (държавническа) сериозност те чрез Драгомир Драганов отговориха с (гражданска) ведрост и оригиналност, които никак не са по-малко сериозни, но, за разлика от нея, имат и предимството да бъдат забавни.


Митко Новков

P.S. Впрочем само техническа неизправност ли беше невъзможността да се види миналата неделя "Чай-парк" по "Bulgaria Sat"?






Петък,
ранна утрин