210 минути
със Стийв Вай и Ерик Сардинас

Стийв Вай - още едно име, което предизвика трескаво оживление сред родната ни рок общност. Още един музикант, чиито самостоятелни албуми или проекти, осъществени с други артисти, попадат на рафта "само за познавачи и просветени". Още един концерт, подчинил възприятията ни и фокусирал думите и коментарите. 210 минути продължи китарно-виртуалната реалност в първа зала на НДК.
Няколко часа преди това Стийв Вай, Ерик Сардинас и Майкъл Манджини укрепиха усещането ни, че пред нас са звезди от планетарен мащаб. Без никакво съмнение Стийв Вай е един от най-виртуозните китаристи, активно занимаващи се с концертна и звукозаписна дейност. Ученик на Джо Сатриани, той и досега следва неговия изтънчен и в същото време твърд и категоричен маниер на свирене. Дългите години работа с Франк Запа оформят цялостния му музикантски мироглед като причудливата абсурдност на гениалния композитор все още преследва въображението на Стийв Вай. Първото впечатление, което създаде у мен на пресконференцията, бе на музикант силно влюбен в инструмента си. Породиха го думите му: "Китарата е най-великият инструмент". Оказа се и човек с изявени философски настроения. Това пролича от размишленията му върху произхода на религиите: "Има много гениални учени, математици, музиканти, философи. Те са феноменално духовно извисени личности, които имат много силна връзка със своята божествена природа. Тези хора се опитват да изложат пред света своите виждания. Но посредством нашето невежество ние извращаваме тяхното послание и от това се раждат религиите."
Концертът бе открит от триото на Ерик Сардинас (заедно със Скот Паласиус - барабани, и Пол Лоринджър - бас). Ерик е малко известен музикант у нас с безспорен афинитет към ритъм енд блуса и огромни качества на "фронтмен". Ефектното му сценично държане, видяно и в символичното подпалване на китарата си, енергичните и жарки сола "подгряха" в максимална степен слушателите за последвалото близо тричасово шоу. Чутото в албумите на Стийв Вай изгради в мен представата за музикалния експериментатор на границата на XX и XXI век, за китариста не само технически овладял всички възможности на инструмента си, но и подчинил целия му потенциал в намирането на нови и различни звукови конфигурации. На 16 април освен че се убедихме в това, присъствахме и на програма изцяло изградена като единен шоу-спектакъл. Съдействаха всички технически средства, цялата артистична същност на музикантите и огромният двайсетгодишен сценичен опит на Стийв Вай. Всички ние попаднахме в един драматичен, магичен, хипнотичен и в същото време красив свят с много китари и много ефекти. Огромно е стиловото разнообразие, свободно дефинирало и изразните средства на рока, през фънка и "уърлд мюзик". Един удивителен комикс с главни герои китари и барабани. Един светлинен натиск и навити до скъсване струни върху грифа. Този концерт ни поднесе в почти пълен диапазон съвременната китарна лексика. От огнените изблици до почти безмълвното замиране. От тежкия звук до, "неизсвирваеми"-те пасажи. От ритъм енд блуса до солата върху електронните бийтове и луупове.
Заедно със Стийв Вай на сцената бяха и четирима забележителни музиканти, с които той реализира и последния си албум "The Ultra zone": басистът Филип Пейноу, владеещият в най-голяма степен клавишните инструменти и китарата Майкъл Кинъли, изключително точният и техничен барабанист Майкъл Манджини, познат ни и от последния албум на група "Екстрийм" и Дейвид Вейнърс - китара, осъществил заедно с тези артисти последния си самостоятелен проект.
Спектакълът, който видяхме, доведен у нас от София Мюзик Ентерпрайсис, всъщност е част от турнето на Стийв Вай, започнало през септември. След него музикантите останаха само на крачка до приключването му.

Цветиславия Бахариева