Тъга пред Великден

В България няма "компроматна война". В България има правителствена криза, в чиято основа е криза на ценностите. Ценностите, с които управляващото мнозинство дойде на власт и които се обобщаваха в претенцията "ние ще бъдем различни" се оказаха опорочени. Претенцията се оказа безоснователна. Причината може да се формулира в едно изречение: поради философията на управление, избрана от неговия министър-председател. Тази философия се оказа директна реплика (без значение - съзнателна или неосъзната) на уж отживелия ленинизъм.
Да, колкото и налудничаво да звучи, Костов се оказа последователен ленинец. Ленинизмът му проличава най-вече в моралния релативизъм. Според Костов - както и според Ленин - целите оправдават средствата. Със съмнителни в морално отношение средства могат да се постигнат възвишени от морална гледна точка цели. За него не е важно кой си, а "в кой отбор си". Универсални понятия като "добро" и "зло" се превръщат в относителни, в зависимост от принадлежността на носителя им (което е несъвместимо с иначе показната набожност на премиера).
Това е същината на сбъркания "програмен код" на управлението на ОДС. Поради тази причина и СДС, и Костов лично проиграха историческия си шанс - да влязат в българската история като първата партия и първия политик, под чието управление нацията е оформила свой общ идеал и се е припознала в него. Вместо това е на път да се сбъдне обратното - "неговият отбор" да се припознае в сценария за "ускорено формиране" на българските милионери.
Нека обаче не изпадаме в сиромахомилство. Прослойка български милионери наистина трябва да има и нейното съществуване е жизнено важно за просперитета на нацията като цяло - в това си убеждение Костов е прав; не е прав само в начина, по който реши да го постигне. Пропусна (не чу, не разбра или просто пропусна да прочете?), че освен самото й съществуване, от значение е и начинът, по който тази прослойка се е формирала. Пропусна да разбере, че ако формирането й бъде лишено поне от минимална обществена легитимност, тази прослойка, вместо в източник на стабилност и импулс за растеж и просперитет, ще се превърне единствено в тор за бъдещите левичарски нагласи на обществото с всичките последици от това. За съжаление, за тях, както и за днешната политическа криза, историческа отговорност ще носи премиерът Костов (а не универсалният, според Панев, виновник - комунизмът).
Всичко това нагарча. Преди три години имаше надежда за Възкресение на българския дух.
Сега, в навечерието на светия ден, остава ни единствено познанието.
А то, както е известно, носи само тъга.

Андрей Иванов